Агеузията, макар и не толкова позната като наименование, е широко разпространено в последното десетилетие заболяване. То се характеризира със загуба на вкуса. Страдащите от него изгубват вкусовите си рецептори и не могат да възприемат вкуса на храната, с която се хранят.
За тях е без значение дали консумират сладко, солено или кисело. Като цяло агеузията не създава пряка физическа опасност за човека, но специалистите предупреждават, че от нея могат да се зародят опасни психически разстройства и депресии.
В последните години се приема, че 90 процента от случаите на коварното заболяване се дължат на стреса. Стресовото състояние изменя много често възприятието ни в непредвидими посоки. Лекари разказват, че все по-често в кабинетите им идват пациенти с оплакването, че нямат никакъв вкус към храната и консумират дори и любимите си ястия автоматично само поради физическа необходимост.
Освен че хората, страдащи от агеузия, не разпознават основните вкусове сладко, солено, горчиво и кисело, много често те губят и обонянието си. Специалистите разказват, че това, с което се храним, до голямо степен го възприемаме с носа си.
Докато се храним или утоляваме жаждата си, в организма ни е освобождават специални молекули, чиято функция е да стимулират клетките, отговарящи за регистрирането на различните вкусове или с други думи сетивните зони. Когато те бъдат възбудени, изпращат сигнали до мозъка и така ние усещаме вкуса.
Когато организмът ни е поставен в стресова ситуация обаче, системата вкусова зона-нервен път-мозък се нарушава и ние губим едно от възприятията си.
Симптоми, че сме под огромно напрежение и заболяваме от агеузия, са сухотата в устата, металният вкус и паренето по езика. Колкото по-голям е стресът, толкова по-вероятно е заболяването от коварната болест. Специалистите твърдят, че много често след това идва и депресията.
Веднъж развил агеузия, човек променя хранителните си навици. Има вероятност от загуба на тегло, но по-често заболелите наддават. Към момента лекарите третират заболяването не като отделна болест, а като симптом на стреса. Успокояването на нервното напрежение възстановява усещането за вкус и повишава качеството на живот на хората с този проблем.
