Мозъкът ни е отговорен по много начини за контролиране, разпознаване и усещане на емоции и реакции към хора, места и вещи. Без съмнение човешките взаимоотношения имат много общо с нашите емоции. Емоциите, които съществуват в нас, до голяма степен са отговорни за това как реагирате на всичко. Така погледнато, мозъкът ни влияе върху нашите социални взаимоотношения по повече начини, отколкото можем да си представим.
Любовта е също емоция. Поетите казват, че тя е всичко за човека и основа на съществуването ни, но нови научни изследвания на специалисти от университета в Йорк показват, че това не е така. За първи път учените откриха, че вид невротрансмитер, наречен допамин, играе основната роля във формирането и протичането на човешките взаимоотношения.
Допаминът е химично вещество, което контролира нашия център за реакции и удоволствия на мозъка и също така носи отговорност за генерирането на чувства и емоции, свързани с тях.
Той регулира нашите емоции в различни ситуации и не само ни кара да се чувстваме по определен начин, но и да действаме, така че да почувстваме това, от което се нуждаем, сочат новите данни от изследването. От друга страна, дефицитът на допамин може да доведе до болестта на Паркинсон и да направи хората уязвими и по-податливи на пристрастяване.
За да докажат тезите си, английските учени изследвали 190 двойки бебета и майки, като първоначалната цел била намиране на нови терапии за лечение на нарушения, свързани с допамина. Проучването посочва, че мозъкът на детето се държи много различно от мозъка на възрастния. Биологичните процеси в мозъка на майката или на бащата всъщност могат да повлияят на производителността и социалното поведение на детето.
За да стигнат до това заключение, изследователите са използвали специална машина, която може да извършва два различни вида мозъчни сканирания – функционален магнитен резонанс и позитронна емисионна томография.
Изследването е ръководено от професор Лиза Фелдман Барет. Екипът ѝ свързва нивото на допамина на майката с нейната степен на синхронност с детето, а също и със силата на връзката в мрежата на мозъка, наречена медийна амигдална мрежа, която работи в подкрепа на социалната принадлежност. Изследването заключава, че социалната среда на детето може да окаже значително влияние върху развитието на мозъка му.
