Хранителните разстройства подтикват към престъпления – новото откритие е на път да преобърне всичките ни възприятия за това състояние. Много по-вероятно е жените, диагностицирани с някакъв вид хранително разстройство, да извършат кражба или друг вид престъпление.
Заключението е резултат от мащабно изследване. Открита е пряка връзка между хранителните разстройства и престъпността. Международен колектив е анализирал данни за 960 000 жени. 12% от анорексичките сред тях са имали инциденти, свързани с кражба или подобно нарушение. 18% от страдащите от булимия също са имали проблеми със закона от този тип. За сравнение при жените без хранителни разстройства процентът е едва 5.
Интересното е, че тенденцията се запазва и при извършените други престъпления - по-различни и по-тежки от кражбите. Сред жените с анорексия пристъпилите закона са 7%, при страдащите от булимия те са 13%. В същото време сред здравите жени процентът е 6.
Това е поредното изследване, доказващо връзката между хранителните разстройства и престъпността. Японски учени провели анкета, с която установили, че наличието на хранително разстройство в комбинация с по-нисък социалноикономически статус има сериозно влияние върху поведението и подтиква жените да крадат от магазини.
Анализ на престъпността отново в Япония също показва, че в последните 15 години броят на жените с хранителни разстройства, извършили престъпление и попаднали заради него в затвора, расте ежегодно. 63% от жените, попаднали в затвора заради кражба от магазин и 24% от престъпничките, замесени с наркотици, страдат от хранителни разстройства.
Все повече се налага убеждението, че кражбата и престъпното поведение са следствие от обсесивно-компулсивно поведение, дълбоко вкоренено в психопатологията на пациенти с тежко хранително разстройство. Фактът, че голяма част от криминалните нарушения на закона от жени са свързани с тежки хранителни разстройства, е наистина притеснителен.
Оказва се, че тези тежки състояния рушат живота на жените не само във физически аспект, но и в социален. Това е поредното доказателство, че трябва да се вземат скоростни мерки в ограничаването на разпространението на хранителните разстройства сред жените.