На 2 юни отбелязваме Световния ден за борба с хранителните разстройства, известен още като ден за действия срещу хранителните разстройства. Събитието се отбелязва едва за пета година, но вече има широк отзвук и подкрепа.
Все повече хора у нас и по света страдат от хранителни разстройства, като болестта засяга все по-млади момичета, дори и момчета.
Тъжната статистика показва, че близо 70 милиона души в световен мащаб са засегнати от хранителни разстройства, като болестта не дискриминира по възраст, пол, тегло, раса, националност или сексуална ориентация. За България бройката на засегнатите се оценява на 150 000 - 200 000 души.
Липсата на достатъчно информация за заболяванията, както и третирането на темата като табу са причините все още много от засегнатите хора да не търсят помощ за своя проблем.
България не изостава от останалите държави и у нас вече се наблюдава сериозен скок на хората, засегнати от различни хранителни разстройства.
На фона на общото затлъстяване при децата и тийнейджърите вследствие на лошо хранене и обездвижване всяко трето дете у нас не харесва теглото си.
Хранителните разстройства като хиперфагията (безконтролно преяждане), булимията и анорексията са само едната страна на монетата. От другата страна се крият ниска самооценка, несигурност, страх от общуване, нужда от приемане и одобрение.
Световният ден за борба с хранителните разстройства се провежда по инициатива на редица неправителствени организации.
Целта на кампанията е да се покаже на обществото, че хранителните разстройства са лечими, както и да се повиши осведомеността сред всички групи на населението, да се установят адекватни национални системи за борба с тях.
Първите стъпки за борба с хранителните разстройства трябва да бъдат предприети от семействата, които трябва да положат усилия, на първо място, да осигурят на децата сигурна и положителна среда за развитие.
При първото съмнение, че детето страда от хранително разстройство, трябва да се потърси адекватна лекарска помощ, както и подкрепа от приятели, роднини, учебна среда.
Навременната и адекватна специализирана помощ, както и подкрепата от страна на семейството, са онова, което може да избави болния от лапите на булимията или анорексията.
