Хората казват, че щастие с пари не се купува. Ново социологическо проучване показва, че поговорката важи с пълна сила за богатите жени. Проучване, проведено върху живота на богатите семейства в Ню Йорк, показва, че заможните жени винаги се самоизмъчват едни други с оценки на приближените си и постоянно самоосъждане.
Също така интервютата разкриват, че богатите жени работят по-усилено, за да оправдаят начина си на живот, за да се борят с негативните стереотипи и да намерят начини да изравнят количеството положена работа и разходите, които правят в свободното си време.
Когато ролите са обърнати обаче и жените печелят повече пари от съпрузите си, изследването установи, че мъжете не изпитват същите комплекси, а се чувстват по-спокойни.
Богатите жени често са приемани от обществото като презрителни, обяснява авторът на изследване професор Райчъл Шърман. В поредица от интервюта социологът искал да разбере истинската им същност, като изследвал живота на богатите майки домакини на възраст от 30 до 40 години.
Повечето били омъжени за мъже, работещи на Нюйоркската фондова борса и печелещи от 400 000 до 2 милиона долара годишно. Дамите имали колежански степени и преди това са работили във всякакви области от право и медицина до модата.
Данните показали, че повечето жени се чувстват дълбоко разтревожени и виновни за своя социално-икономически статус. Всичките се опитвали да покажат по един или друг начин, че статусът им все още е свързан с упорита работа.
Повечето жени бяха нещастни. Много от тях оправдаваха стоенето у дома като един вид работа за съпрузите. Въпреки че малко от домакините вършели действително домакинска работа, повечето автоматично си я приписвали, за да успокоят себе си, че са полезни. Въпреки това загърбването на кариерите им тежало. Според данните на изследването близо 70% от тях били предразположени към депресия, 35% към безпокойство, 25% към алкохолизъм и наркомании. Всичко това в резултат на чувството за непълноценност.
Изследването показало още, че работещите богати жени също се чувстват нещастни. От една страна, това се дължи на дълбоко вкоренените в обществото стереотипи, че мъжът основно трябва да се грижи за семейството, а от друга - те въпреки огромното количеството работа продължават да се трудят и притесняват за семейното огнище – нещо, което мъжете на тяхно място игнорират.
