Будна ли съм, не спирам да плача заради него

Здравейте. Историята е дълга и объркана. Ще се опитам до споделя по сбито. Запознахме се преди около месец и половина аз българка, той мюсюлманин. На еднакви години сме (27). В началото се дърпах, имах тръпка към него, но не бях влюбена, не го обичах. Бях си изградила стена около себе си, точно затова че бях наранявана милион пъти и едвам си стъпвах на краката след всяка връзка. Тои беше много настоятелен, пребори се за да ме спечели. Казваше че ме обича, че не може без мен, че му липсвам. Мислех, че ми говори тези неща само, за да преспи с мен и не вниквах много в тези мили неща които ми говори.

Накара ме да се влюбя в него, да го заобичам с това негово отношение. Започнах да го ревнувам много, да се вкарвам в различни филми и мисля че точно заради това вече го загубих завинаги. Прощаваше ми няколко пъти, компромиси също правеше. Скоро даже ми направи компромис за последен път. Но изведнъж престана да ме търси. Писах му да ми каже имаме ли връзка или не, за да съм наясно. Но не той не си направи труда да ми каже едно КРАИ, звъня му не ми вдига, затваря ми.

Много съм наранена, сякаш ми се срути света над мен, искам само да спя, за да не мисля, будна ли съм не спирам да плача. Повече ме боли от това, че като мъж не може да застане пред мен и да ми каже всичко приключи, а не по този начин мълчалив, да прекрати връзката ни. Вие как мислите, защо така постъпва с мен? И може ли обичта му към мен да изчузне е така от раз? Ако обичаш даден човек, не се държиш така? !