Не съм щастлива с него, но да стоя ли заради детето

Здравейте, исках да споделя и своята история. Началото е през 2007 година, когато срещнах настоящия си съпруг. Беше в друга даржава. Аз бях отишла да уча 1 година език и после да се пребера в България, но уви плановете ми се оказаха криви. Запознах се с моя човек ( да уточня той не е българин и е от мюсюлманска религия).

Вече сме заедно 7-ма година и имаме най-прекрасния син на света. Аз се прибрах в България 2011 , за да родя и да имам помощта на близките ми. Мъжът ми също дойде с мен. Баща ми ни беше подсигурил с апартамент и кола. Едно малко уточнение, мъжът ми ми даде обещание, че ще живеем в България, защото аз обожавам своята родина и семейството си и не искам да съм далеч.

Та така роди се детето ни, а той не поемаше никаква отговорност за детето. Не си търсеше работа - само лежеше по диваните. Не пожела да научи и една дума на български. След 7 месеца лежане си намери работа, а той е компютърен специалист и работа в България има в тази сфера. Та работи 5 месеца, но го освободиха, защото преместиха офиса в София, а той отказа да се мести там.

Та пак беше безработен. През времето, когато бях бременна очаквах много по-голяма подкрепа от него, но такава не дойде. Взехме много да се караме и спорим, а той взе и да посяга. Споровете ни главно бяха за родителите му. За него най-важното е да доведе майка си и баща си да видят детето. Имахме много трудни моменти и от тях помощ не получихме никога, все нямаха, но имаха да дадат на по-малкия му брат апартамент и да платят грамадна сватба. . .
Аз не съм съгласна да влизаме в борчове заради тях. Трябва да гледаш как да нахраниш семейството си на първо място.

В началото тази година той се върна в държавата, в която се запознахме и си търси работа 3 месеца. Намери си и аз го последвах с детето през юни. Сега сме тук, а аз не се чувствам добре. Не съм щастлива и съм сама с детето по цял ден. След всички тези скандали и посягания и псувни към мен, нещо се счупи и вече не го обичам този човек, но детето трябва да има и мама и татко.

Не знам как да постъпя, не знам какво да правя. Заслужава ли си да остана тук заради детето или да се прибера в България, където имам подсигурено бъдеще в семейния бизнес и достатъчно пари да живея много добре.
Мъжът ми е много инертен и не виждам как някога би поел цялата отговорност за действията си. Разчита на баща ми за финансовата помощ, но какъв мъж е това?

Още едно уточнение, благодарение на мен той завърши магистратурата си в престижен университет и бе платена от баща ми. Мисля, че вече не издаржам тук сама, защото съм мн. контактна личност. Не мога да работя, защото детето още не се е адаптирало и не мога да го пусна на градина. Не съм щастлива и не знам всичко дали си струва?