Не съм щастлива с него, но да стоя ли заради детето

Не съм щастлива с него, но да стоя ли заради детето
Здравейте, исках да споделя и своята история. Началото е през 2007 година, когато срещнах настоящия си съпруг. Беше в друга даржава. Аз бях отишла да уча 1 година език и после да се пребера в България, но уви плановете ми се оказаха криви. Запознах се с моя човек ( да уточня той не е българин и е от мюсюлманска религия).

Вече сме заедно 7-ма година и имаме най-прекрасния син на света. Аз се прибрах в България 2011 , за да родя и да имам помощта на близките ми. Мъжът ми също дойде с мен. Баща ми ни беше подсигурил с апартамент и кола. Едно малко уточнение, мъжът ми ми даде обещание, че ще живеем в България, защото аз обожавам своята родина и семейството си и не искам да съм далеч.

Та така роди се детето ни, а той не поемаше никаква отговорност за детето. Не си търсеше работа - само лежеше по диваните. Не пожела да научи и една дума на български. След 7 месеца лежане си намери работа, а той е компютърен специалист и работа в България има в тази сфера. Та работи 5 месеца, но го освободиха, защото преместиха офиса в София, а той отказа да се мести там.

Та пак беше безработен. През времето, когато бях бременна очаквах много по-голяма подкрепа от него, но такава не дойде. Взехме много да се караме и спорим, а той взе и да посяга. Споровете ни главно бяха за родителите му. За него най-важното е да доведе майка си и баща си да видят детето. Имахме много трудни моменти и от тях помощ не получихме никога, все нямаха, но имаха да дадат на по-малкия му брат апартамент и да платят грамадна сватба. . .
Аз не съм съгласна да влизаме в борчове заради тях. Трябва да гледаш как да нахраниш семейството си на първо място.

В началото тази година той се върна в държавата, в която се запознахме и си търси работа 3 месеца. Намери си и аз го последвах с детето през юни. Сега сме тук, а аз не се чувствам добре. Не съм щастлива и съм сама с детето по цял ден. След всички тези скандали и посягания и псувни към мен, нещо се счупи и вече не го обичам този човек, но детето трябва да има и мама и татко.

Не знам как да постъпя, не знам какво да правя. Заслужава ли си да остана тук заради детето или да се прибера в България, където имам подсигурено бъдеще в семейния бизнес и достатъчно пари да живея много добре.
Мъжът ми е много инертен и не виждам как някога би поел цялата отговорност за действията си. Разчита на баща ми за финансовата помощ, но какъв мъж е това?

Още едно уточнение, благодарение на мен той завърши магистратурата си в престижен университет и бе платена от баща ми. Мисля, че вече не издаржам тук сама, защото съм мн. контактна личност. Не мога да работя, защото детето още не се е адаптирало и не мога да го пусна на градина. Не съм щастлива и не знам всичко дали си струва?

Коментари (19)

Изпрати
sweetlife
sweetlife
07.10.2013 18:51
Коментара от потребител 'баба' е все едно от моята баба и тя така ми казва. Има мн разнородни мнения по темата и това е объркващо. Мъжа ми ги е направил всички по-горе изброени неща, но в последно време се държи изключително добре, но като че ли нещо се е счупило вече в мен, а уж счупеното носи щастие...
0
0
баба
баба
04.10.2013 02:01
Рано или късно всички мъже се променят и започват да нервят, този мъж ти е късмета и съдбата, така, че от теб зависи, както си постелиш, така ще живееш. Всяка майка трябва да се жертва за детето си, ще го дадеш на градина и ще започнеш работа, ще бъдеш много ангажирана и няма да обръщаш внимание на дреболии и глупости и между хората ще бъдеш щастлива ! Ако те тормози в къщи и не се издържа, просто го напусни....................
0
3
Инчето
Инчето
03.10.2013 23:56
То така се започва...днес идват майка му и баща му с куп роднини,утре ти мятат фереджето и край на твоето свободно съществуване!Подкрепям "ц.г." за книгата,ако не ти се чете изтегли си филма и го гледай много е поучителен!
1
0
емилия
емилия
03.10.2013 23:46
не питай , ами си тръгвай още днес ако можеш .....какво ще научи това дете от него....пък и религията....искаш да отгледаш един мюсюлманин и утре да се обърне срещу тебе ли ....?
4
1
L.
L.
12.09.2013 23:41
Според мен е важно детето да има баща.... МНОГО важен фактор, но мисля,че,ще ви е по-лесно при родителите в бг,тук всичко ще ви е подсигурено, детето няма да остане гладно и жадно ...а и щом веднаж ти е посегнал ще го направи пак,:(.....ела си в бг и си гледай детето и си вземи правата за детето.Тук ,ще си правиш парички и ще сте добре и си намери другар в живота,който да те уважава теб и детето и да е достоен баща на твоето дете ..... успех .....
2
0
Фифи перото
Фифи перото
12.09.2013 15:27
Ти сама си даваш отговор без да искаш. Щом вече не го обичаш значи нещо се е пречупило в теб.Не се наказвай, че детето няма да има и двамата родители.Помисли ти да си стъпиш на краката,а то да е в спокойна атмосфера.
1
0
ц.г.
ц.г.
12.09.2013 14:00
Прочети книгата"Не без дъщеря ми" ,можеш да се поучиш ....
1
1
Гео,ги
Гео,ги
11.09.2013 20:41
Хей жена дала си му шанс до януари ли?И не се в БГ? Приготви се да се прибереш без детето
0
0
Яна
Яна
11.09.2013 18:35
Бягай,момиче,бягай и не се обръщай!Продължиш ли да му даваш шанс,само удължаваш агонията си.Такива хора не са се променят,не са създадени да имат семейство.Спасявай се,докато детето е малко,не му причинявай това.Аз бях в същата ситуация 5 години,защото,все давах шанс,уж заради детето,И един ден,попитах сина ми,какво работят майките?А той ми отговори-ами те са майки-гледат децата,ходят на работа,а татковците си стоят вкъщи и пият ракия.Така че ако не искаш да объркваш психиката на детето, бягай!Направи го и заради себе си-ти заслужаваш по добър живот.Не казвам,че ще ти бъде лесно,но ще се справиш.Успех ти желая!
2
0
Ками
Ками
11.09.2013 17:21
Факт,е че мъжът ти е един готованин и подлец. Не си пилей младините,взимай си детето и бягай...човека не те обича, а долно те използва и унижава при това; накрая той ще те зареже,ако стоиш до него още
0
0

Рейтинг

4.6
Общо 7 гласували
5 4
4 3
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка: