ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Заради него ме е страх да съм с друг

Заради него ме е страх да съм с друг

Заради него ме е страх да съм с друг
Привет Разбрах за сайта от доведената ми сестра, която е получила хубави съвети и се надявам да помогнете и на мен.

Ходих с едно момче, в началото всичко беше перфектно, държеше се с мен като принцеса, единствения проблем за мен беше, че той беше на 24, безработен и без никакво желание да започне каквато и да е работа. Не ме разбирайте погрешно, не исках от него да е богат или нещо подобно, но при него положението беше трагично, изключвам, че не ходехме никъде, защото той няма пари дори за кафе, стигало се е до там, че да стои без ток у тях в продължение на месец, опитвах се да му помогна с пари, постоянно му говорех да се стегне, но той не разбираше, докато не започна да ми тежи, че излизам с такъв нехранимайко и пойсках да се разделим, той започна да ми се моли, плака и аз реших да му дам шанс, което беше най-голямата ми грешка.

Още от началото на връзката ни той ревнуваше, но в границите на нормалното, колкото повече време бяхме заедно толкова по-голяма ставаше ревноста му, а аз даже не му бях дала повод. Не ми даваше да излизам без него никъде, веднъж излезнах на кафе с ПРИЯТЕЛКА, защото той спеше и като се събуди и разбра дойде със скандал в кафето. Ако не му вдигнех телефона за него веднага значеше, че съм с друг. Ако се къпя и телефона не е до мен и не му вдигна той веднага тръгваше към нас да провери какво правя, дали не съм с някой друг.

Идвал е вечер в 2-3 часа пред нас и ме е карал да светна лампата в стаята си, за да провери дали настина съм у нас. Проверяваше телефона ми, давах пълен отчет за всеки разговор, за всеки час прекаран без него. Всеки път когато се карахме ми посягаше с шамар или с блъскане, но нищо повече и аз стоях с него от страх, защото знаех, че оставя ли го ще полудее и ще направи нещо по-сериозно.

Така и стана. Не издържах, бях изгубила контакт с приятели, бях поробена и реших да се разделя с него независимо от последствията. Той започна да ме заплашва, да говори разни неща, но се надявах да е само с думите. Седмица след като се разделихме излезнах с приятели, бяхме близо до нас и към 10 вечерта реших да се прибирам, градът ни не е голям, всички се познаваме, никога не съм се страхувала да се прибера по тъмно сама. По пътя към нас усетих стъпки след мен и изведнъж рязко някой ме обърна и започна да ме удря и да крещи "Курво, до сега си била с други мъже".

От страх замръзнах, не можех нито да говоря, нито да избягам. Помня как ме стискаше и крещеше. . . беше най-ужасният час в живота ми, той беше пиян, с ярост в очите, мислех си, че ще ме пребие до смърт. Добре, че приятелите ми звъняха и като не съм вдигала са решили да ме потърсят, когато ги видя той избяга. По принцип не обичам да показвам слабост, предпочитам да съм силна и ме беше срам ужасно много, че в тази вечер бях изплашена и не можех да направя нищо, не можех нито да отвърна, нито да избягам, бях като малко уплашено дете . . . Не исках да говоря на тази тема с приятелите си, защото ме беше срам от цялата случка. Затворих емоциите в себе си, след тази вечер отидох при майка ми в друг град.

Стоях там 2 седмици докато ми минат синините и подуванията, защото ме беше срам хората да ме гледат така, през това време не вдигах и не пишех на никой приятел, не говорех дори и с майка ми, просто се затоврих в себе си. Когато се прибрах в града където живея се правех, че това не е било, че не се е случило и не исках да коментирам нищо от въпросната вечер, казах, че съм го превъзмогнала. Предпочитах да не говоря за това, отколкото да влизам в ролята на жертвата за която ме мислеха всички. От тогава до сега близо година ме е страх да вървя сама, винаги съм с кола, ако пия оставам да спя у приятелка. Сънувала съм въпросната вечер много пъти и съм се будела обляна от страх. От тогава имам проблем с любовта. Страх ме е да не попадна на друг такъв и сякаш отблъсквам момчетата още преди да им съм дала шанс.

Запознах се с едно момче, случайно. Той прояви голям интерес, започнахме да излизаме. Той беше прям, честен, добър. През деня работеше, аз излизах свободно без той да ми държи сметка, никога не ми повишаваше тон и сякаш избягваше скандалите, а аз просто не му давах шанс, казвах му, че не ми пука за него, правех скандали за глупости, а той търпеше и ми даваше толкова много любов. След раздялата с предишния започнах да пия повече от колкото трябва, да взимам други неща, да му отпускам края, той търпеше всичко това, а аз се страхувах да му призная какво изпитвам към него, не споделях твърде лични неща, не говорех за чувствата си, дори да ми личеше, че ме мъчи нещо, аз казвах, че съм супер.

Казвал ми е много пъти, че не го допускам до мен, че тази маска която слагам на човек, който не отдава значение на чувствата и емоциие, го дразни. . . искаше просто да му споделя чувствата си, а аз не исках и не можех. В един момент чашата му преля и се разделихме. От тогава не спирам да мисля каква глупачка съм, че изпуснах толкова добро момче от страх да не е същият като предишния, въпреки, че виждах, че е коренно различен.

Какво да направя, за да залича всичко, за да имам шанс отново да се отпусна с момче, без да ме е страх, че ще изживея предишния ад?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (5)

Изпрати
ККК
ККК
18.02.2015 17:16
Съветвам те да потърсиш професионална помощ от психолог.Успех!!
0
0
Anna Stoyanova
Anna Stoyanova
15.02.2014 03:17
Според мен още чувстваш страх и яд и първо трябва да помислиш как да преживееш това. Притеснява ме това, което казваш за алкохола и другите неща. Тривиално изказване, но ти вредиш на себе си заради грешките на бившия ти. Не знам колко време е минало от тогава и дали времето ще ти помогне. Имала съм подобно гадже отдавна - ревнив, който ме заплашваше,чувството да си безпомощна е ужасно. И сега, след толкова години като се сетя усещам яд. При мен времето помогна. Останах сама, съсредоточих се в ученето, след това работата си. Спортувах, там като че ли изкарвах агресията си.
Докато не го преодолееш сама, други връзки ще са ти трудни. Може би, ако споделиш на това момче, ако го чувстваш достатъчно близък, той може да ти помогне. Пожелавам ти успех, не се обвинявай, дай си време и гледай напред!
2
0
ФорматА3
ФорматА3
13.02.2014 15:17
Подкрепям мнението на Боги, независимо от това какъв е резултата от цялото това действие, дори само приятелски, мисля, че би било редно да му споделиш това, което си изживяла, не само с него, но и с онзи, заради, който си се отдръпнала от всичко. Явно просто ти е било нужно време. Дали след този разговор бихте се събрали отново - Божа работа, но в крайна сметка, поне на теб самата ще ти олекне и ще си наясно дали трябва да продължиш напред или да се бориш за него по някакъв начин. Поздрави.
0
0
Desislava
Desislava
12.02.2014 19:31
Винаги наказваме следващия за грешките на предишния...
4
0
Боги
Боги
12.02.2014 15:20
Проблема ти е,че този стрес който си преживяла е останал затворен в теб грешката ти е била,че не си споделила на никого. При положение,че имаш чувства към това момче и се държиш зле с него най малкото което му дължиш е да му кажеш истината. Една връзка винаги се крепи на приятелство и доверие не позволявай да изгубиш неговото и да си създаващ излишни проблеми. Момчето е дошло в правилния момент да ти подаде ръка не го отблъсквай. Целувки и късмет
1
0

Рейтинг

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка: