Сърцето казва, че го иска, а разумът се колебае

Здравейте приятели, искам съвет или по скоро трябва да споделя и да излея това, което чувствам защото ще се пръсна. . историята е следната! Преди 5 месеца дойдох да живея окончателно в чужбина поради куб причини, но както се знае всяко начало е трудно и временно жиея при родителите ми - нямах нито един познат като прекрачих прага на летището, но както се знае живеем в времена на интернет пространството.

Реших да си направя регистрация за да се запознавам с някакви хора за да общувам , защото иначе е немислимо, и там не след дълго се запознах с едно момче, което също е от скоро тук но при гаджето си заедно с майка си. Той също не търсеше интимни запознанства, а също като мен приказка и някои, с които да се събират и най-важното да си говорим на бг. срещнахме се още на следващият ден с него и гаджето му на кафе и така се сближихме адски, адску много станахме много близки приятели, всеки ден сме заедно, ходиме на работа и след това пак сме заедно, като братя сме, едно цяло.

Помага ме си аз ги имам мнохо близки, но усещам че нещо се случва с мен с сърцето ми и с разумът ми. Започнах да се чувствам странно когато виждам едното момче, нещо в мен трепва, започвам да се усмихвам, абе променям се . . сякаш се влюбвам, а са ми като семейство всичките, и не искам да прецаквам нещата, не искам да развалям приятелството ни, но не се ударжам,

Но има и друго, че аз виждам че може би ние не сме едини за други, той е особен характер, тоест когато трябва да се държи с гаджето си, тоест на мен не ми харесват някои неща и предполагам, че ако се случи нещо, няма да се напаснеме като двойка. . но пак се вълнувам всеки път като го видя и не знам, сърцето казва че го иска а разумът се колебае, не искам да развалям двойката и най-вече приятелството , объркан съм, дайте съвет