Страх ме е да забременея отново

Здравейте Омъжена съм от около 3 години. Около 2 месеца след сватбата разбрах, че съм бременна. Малко неочаквано беше, но много се зарадвахме. Мъжът ми много искаше да имаме бебче. И така отидохме на първия преглед за потвърждаване на бременността и всичко беше наред. На следващият преглед се наложи да отида сама. При прегледа доктора установи, че няма пулс. Когато чух тези думи, светът ми се срина.

Излязох от кабинета, но не знаех какво се случва, накъде да поема. . В коридора имаше няколко бременни жени, а ето аз не бях вече една от тях. Плачейки се обадих на мъжа ми. Той беше в командировка в чужбина и дори не можеше да дойде, а толкова се нуждаех от него. Той се държа мъжки, но знам, че не му беше леко. Направиха ми кюретаж и ми забраниха да забременявам в следващите 6 месеца. Беше ми много трудно, само плачех. След известно време се поуспокоих.

Решихме да помислим за друго бебе и 10 месеца след аборта забременях отново. Бях уплашена и до 3 месец не споделихме с никого. Много внимавах и се грижех за себе си. Мъжът ми също беше изключително внимателен, не ме оставяше да върша нищо. Времето минаваше и аз се ентусиазирах все повече. На 25 август, най-ужасния ден в живота ми, бяхме на преглед. Нямах никакви оплаквания до този момент и си мислех, че този път всичко ще е наред, но не беше. Отново ми съобщиха, че бебето няма пулс.

Ударът беше толкова голям. Бях се привързала безкрайно много, та аз скоро очаквах да гушна бебче в ръце. Бях в 31 г. с. Веднага ме изпратиха в болницата, за да предизвикат раждане. Не стига, че бях емоционално съсипана, а и трябваше да мина през раждане. След големи мъки родих малко момиченце. Сбогувахме се с нея и я изпратиха за изследвания. Нямаше никакви мутации.

В последствие и ние си направихме нужните изследвания и уж са нормални. Мина доста време от това, но болката не е забравена. Никога няма да забравя малкото си ангелче. Преди няколко дни мъжът ми отвори темата и иска да опитаме отново. Аз също искам да имаме дете, но толкова много ме е страх. След първото загубено бебе хората ме успокояваха, че няма да се случи отново, но ето че се повтори, дори по-жестоко. Страдам от това, че не успях да предпазя децата си и ме е страх да опитам отново.