Направих аборт и не знам дали да му призная за грешката!
редакция:
АнонименНовак
Здравейте и от мен. Допитах се до няколко добри приятелки по моя проблем, но всички ми дадоха различни съвети и направо не знам как да постъпя. Затова реших да споделя историята си и да чуя още съвети и то от хора, които могат да погледнат по-обективно на нещата.
С приятеля ми сме заедно от по-малко от година, а преди това бяхме много добри приятели. Споделяме си, той се грижи много за мен, абе въобще идеалната връзка. Но така се случи, че колкото и да се пазехме, аз забременях. Бях объркана, шокирана, изплашена.
Само на 19 години съм, нямам работа, двамата не живеем заедно, а и той има дете от предишен брак. Много мислих какво да правя, как да му кажа, беше ме страх той как ще реагира. Вътрешно усещах, че не съм готова да бъда майка и някак си, въпреки че една малка част от мен искаше бебето, без много да му мисля направих аборт. Мога да ви кажа, че сега ми е милион пъти по-трудно.
Постоянно мисля за бебенцето - какво щеше да е, дали щеше да прилича на мен или на приятеля ми. . като видя по телевизията реклама с бебенца или пък някой филм сълзите сами текват от очите ми. А всеки път когато погледна приятеля ми виждам едва ли не бебенцето - мисля си, че щеше да е момиченце, да прилича на него - същите очички, същата усмивчица.
Той така и не знае, че съм била бременна, а още повече, че съм направила аборт.
Постоянно се чудя дали е трябвало да му кажа и заедно да решим какво да правим, въпреки че и сега ме е страх да му го кажа когато вече всичко е свършило и няма какво да се направи. Искам да му кажа, за да ми падне този товар от раменете, но. . . имам чувството, че ще се разсърди, ще се развика и повече няма да иска да ме погледне. Направо не знам какво да правя.
С приятеля ми сме заедно от по-малко от година, а преди това бяхме много добри приятели. Споделяме си, той се грижи много за мен, абе въобще идеалната връзка. Но така се случи, че колкото и да се пазехме, аз забременях. Бях объркана, шокирана, изплашена.
Само на 19 години съм, нямам работа, двамата не живеем заедно, а и той има дете от предишен брак. Много мислих какво да правя, как да му кажа, беше ме страх той как ще реагира. Вътрешно усещах, че не съм готова да бъда майка и някак си, въпреки че една малка част от мен искаше бебето, без много да му мисля направих аборт. Мога да ви кажа, че сега ми е милион пъти по-трудно.
Постоянно мисля за бебенцето - какво щеше да е, дали щеше да прилича на мен или на приятеля ми. . като видя по телевизията реклама с бебенца или пък някой филм сълзите сами текват от очите ми. А всеки път когато погледна приятеля ми виждам едва ли не бебенцето - мисля си, че щеше да е момиченце, да прилича на него - същите очички, същата усмивчица.
Той така и не знае, че съм била бременна, а още повече, че съм направила аборт.
Постоянно се чудя дали е трябвало да му кажа и заедно да решим какво да правим, въпреки че и сега ме е страх да му го кажа когато вече всичко е свършило и няма какво да се направи. Искам да му кажа, за да ми падне този товар от раменете, но. . . имам чувството, че ще се разсърди, ще се развика и повече няма да иска да ме погледне. Направо не знам какво да правя.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Много грозно съдите е да съдите хората - дали е грях, дали е голям грях или малък грях, за тая работа си има Господ, има и покаяние и прошка.
Какво да направи момичето е на 19, трябва да мисли за университет, работа, а не да прави бебета които не може да издържа.
Миленкаа, според мен си взела правилното решение. Завърши си, започни си работа, и тогава мисли за бебета.
Вярно е, че човек влиза в разни депресии, но се замисли, няма ли да ти е доста по депресиращо да родиш едно дете, и да нямаш пари за памперси.. или да ти се наложи да го оставиш в дом....
Като започнеш да мислиш, и да ти е тъжно за постъпката си, се замисли, ами ако не си го направила какво е щяло да се случи.
Горе главата, усмивка на лицето, и по конструктивни мисли, имаш време за бебета.