Върнах се при него и в момента мразя себе си

Здравейте,

преди време споделих своята история. Много ме опрекнаха много съвети получих. Накратко загубих дете от приятеля ми с когото останахме още малко да живеем заедно. . всички обвиниха мен дори и той - започна да ми изневерява. Знаех за изневерите му мълчах но в един момент реших да си тръгна. Намерих си работа в друг град с нови хора смених си средата заживях спокойно(тежко ми беше интересувах се от него но отстрани. Знаех подробности за връзката му, ако така може да се каже, но живеех спокойно).

Един ден бях решила да ходя на почивка, докато същия ден не се появи той. Много говорихме каза, че ме обича, че му липсвам всяка минута и че иска да живее с мен но да оправи нещата с родителите му. Аз повярвах. . останах си в града и от там започнаха пак нервите. Толкова ми е втълпил че за всичко аз съм виновна, че на моменти мразя себе си. Започнахме да се виждаме - въпросната жена звънеше по телефона към полунощ. Той не обръщаше внимание не и вдигаше но разбрах, че и е звънял без аз да знам а продължава да твърди колко много ме обича.

Затварям си очите, но вече не издържам, а ме е страх да говоря с него защото пак ще обвини мен или ще ми отрича. . (а все още не живеем заедно. . ) Обичам го много но така не мога да живея. . Ако някой може да ми помогне със съвет как да го спечеля отново но да си върна доверието в него. . и изобщо има ли смисал :x: