Откакто се разделих се него не съм на себе си

Откакто се разделих се него не съм на себе си
Привет! ! !

Усещали ли сте някога нужда да дишате. . . но да дишате истински и по свой уникален начин? Да имате нужда да избягате от собственото си амплоа? Да бъдете поне веднъж егоист и да се чувствате щастлив от това?

Това са въпросите, залегнали трайно в съзнанието ми от година насам. Трудно беше да се реша да ги поставя пред широка аудитория, но ето, че днес се осмелих!

Аз съм момиче на 23 години, родом от сравнително голям град. Рядко говоря за себе си, но за да придобиете поне малка представа за моят начин на живот и ценностите, в който вярвам, ще си позволя да кажа няколко важни неща за себе си. Като всяко едно същество, което знае какво иска от живота, се старая по всевъзможен начин да постигам целите си. Смея да твърдя, че до момента винаги съм се стараела към прогреса.

Удовлетворена съм от постигнатото и вървя само напред. Завърших висшето си образование и спечелих наистина прекрасни личности за свои приятели. В момента съм в етап от живота си, в който търся работа. Трудно е, но не се отказвам! Относно това няма да влизам в подробности.

Същественото е друго. Считам за свое призвание и необходимост да се усмихвам, дори когато сърцето ми плаче. Глупаво звучи, но когато го правя усещам, че хората около мен са щастливи от факта, че не се предавам. Това е вид стимул. . . Сякаш черпя щастие от чуждото щастие. Хубаво е да виждам радостта около себе си, породена от една простичка моя усмивка. Но винаги има едно но! ! ! . . .

Както споменах по-горе, въпросите за това да избягам от самата себе си са от около година. Да, през 2013 година преживях наистина големи катаклизми. Всичко започна от една раздяла. От момента, в който се разделих с бившия ми приятел, просто се обезличих. Няма да влизам в подробности за връзката си, защото е без значение. Той просто ще остане винаги мъжът с главно "М". Проблемът е, че всички мои приятели са и негови. В началото криех истината, отдръпнах се.

След време се разкрих изцяло пред тях и болката и разочарованието след раздялата отшумяха. За съжаление, остана нещо много по-неприятно. . . Искам да съм себе си! Старая се да съм себе си! Правя се на себе си! . . . А отвътре съм друга. . . Отчуждена от целия свят. . . Сякаш едиственото щастие, което изпитвам е щастието в живота на другите. . . Каквото и да направя за себе си не ме удовлетворява. Пробвах дори да започна връзка, но както се казва: "Всяко чудо за 3 дни". Правя всичко, което обичам (или по-скоро обичах), но е напълно безсмислено. Дори успехите ми са незначителни за самата мен! Ето това е страшно!

Още по-ужасяващ е фактът, че ме е страх да разкрия всичко това пред близките си, защото се притеснявам да не загубя и частичките чуждо щастие. Страх ме е да не ги разочаровам. Има моменти, в които си мисля, че трябва да съм егоист и да избягам от целия този живот, да започна сама, без никого. . . някъде далеч. Но това са само мечти и знам, че няма как да се случи. Дори не знам дали този вид егоизъм би ме зарадвал. . . дали ще върне истинската ми искрица.

Редно ли е да се задушавам в безмълвие? Редно ли е да се чувствам неразбрана още преди да съм споделила? Редно ли е да имам живот на заем? [Още подобни истории тук]

Рейтинг

3.5
Общо 4 гласували
5 1
4 1
3 1
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (6)

Инчето
Инчето
26.01.2014 18:34
Здравей:)историята ти е много истинска,което е напълно логично,защото си личи че е писана от човек с невероятна харизма и желание за живот,преди време имах нещо като връзка с един човек който наистина направи мили неща за мен в определени ситуации,но постепенно аз се обезличих и попаднах в сянката му,а именно:правехме каквото на него му харесва,когато опитвах да изразя мнение бях парирана с една ледена тактичност,колкото и да се стараех никога не бях достатачно добраза него,просто той си мислеше,че добрината ми е безгранична...сега разбирам,че никога не съм обичала този мъж просто той умело беше успял да ме хване в момент на слабост,но знаеш ли че и до сега съм му благодарна за това,че веч знам кое е най-важното за мен,а то е да не бъда ограничавана!Бяха изминали 2 месеца откакто не бях виждала един колега от университета с който сме много добри приятели и той звънна да пием по кафе,аз имах някакъв страх да изляза с приятелите си за да не го разочаровам...но тогава просто отидох винаги ще помня този ден когато слязох от автобуса на Плиска огледах се и виждайки хората бързайки за някъде или излезли просто за някакви си техни неща аз се разплаках, защото в този момент се почувствах като затворник излежал тежка присъда и пуснат на свобода....тогава до мен се приближи една жена и ме попита дали съм добре и защо плача,а аз и отговорих"Защото съм свободна" вече минаха няколко месеца откакто не съм с този човек,забранила съм да ми говорят за него не знам дали ще му простя някога,предполагам че с времето може би:)казах ти всичко това за даразбереш,че никой няма право да ограничава свободата ти и да те обезличава,дори ти сама недей да си го причиняваш!Желая ти да си много здрава,щастлива и да гледаш напред!Успех:)
3
0
Приказна Феерия
Здравей :) Благодаря за искрените пожелания и за това, че сподели с мен твоята история. Едва сега си давам сметка, че сама съм позволила да ми бъде отнета свободата. Наистина ти благодаря за споделения разказ и за това, че ми отвори очите по някакъв начин. Ще се науча да "дишам" и да живея за себе си и собствените си мечти и желания. Успех и на теб във всичко и нека щастието да бъде винаги с теб! :)
3
0
Жоро
Жоро
24.01.2014 04:24
Здравей :)
Имах същия проблем като теб с малки изменения . Аз не се замислях за това , че всъщност моя живот е кофти и , че усмивката ми е просто като развален уред които е останал без да функционира . Та в един момент се замислих о достигнах до подобни на твоите заключения. Дълго време си го държах за себе си и не споделих с никого , но един ден се пречупих и споделих . Не усетих веднага лекота но като минаха месец-два откакто споделих и се радвам , че го направих защото открих на кого му пука за мен и на кого не . Давай само напред и нагоре . Аз лично мисля , че мисията ми е да правя хората около мен весели и щастливи , а не мен ще ми се върне когато му дойде времето . Дано си се почувствала малко по-сигурна след като прочете това ! Не си сама
2
0
Приказна Феерия
Благодаря за подкрепата :)Опрелено ще бъда по-смела и няма да се оставям така. Желая ти много щастие и успехи в живота :)
1
0
Вяра
Вяра
24.01.2014 02:49
Здравей, мило момиче!

С две години по-малка съм от теб, но си позволявам да ти дам съвет, защото съм имала същия проблем като теб. Искам да ти кажа едно: близките са онези, които трябва да са до теб и в добро, и лошо;които да те подкрепят, насърчават и разбират. Така че няма нищо по-хубаво да им гласуваш това доверие и да им споделиш онова, което в теб;онова, което си споделила с читателите по толкова умел начин.Това е относно споделянето.

Относно самата теб..."отчуждена от целия свят": първата крачка да излезеш от това състояние е именно споделянето. Ти си онова, което чувстваш. Така че не можеш да избягаш от начина, по който се чувстваш. Единственото,което можеш да направиш, е да промениш този начин. Как? Радвай се на малките неща от деня си, цени повече себе си и успехите си, това мотивира допълнително да вървиш по-устремена напред. Напиши на един лист какво обичаш да правиш и прави нещо всеки ден от тази лист. Така ще внесеш допълнителна свежест и позитивност в ежедневието си.

Живей в настоящето! Усмихвай се с причина и без! Аз ти се усмихвам и желая успех! :)
3
0
Приказна Феерия
Поднасям искрените си благодарности за позитивизма, с който ме насърчаваш :) Относно споделянето... Преди доста време бях споделила с близките си, че ми е трудно след раздялата. Аз и в текста го написах ("След време се разкрих изцяло пред тях и болката и разочарованието след раздялата отшумяха.")Най-вероятно, ако им споделя и за този проблем с безразличието ми, те биха ме подкрепили отново. Ще се мотивирам и ще изготвя и един списък с нови цели, от които бих се почувствала по-добре. Аз също ти се усмихвам и ти пожелавам хиляди слънчеви емоции!
2
0
Димитър
Димитър
23.01.2014 22:45
Перфектна история,кратко разказано всичко от до.Много е приятна историята ти...поне за четене.Нали знаеш,че точно след някой лош момент от живота ни идва отново най-хубавото,дай си време,ще се възстановиш,със страх до никъде не се стига,макар,че самия аз също да съм голям страхливец,знам,че по този начин не се постига нищо.Помислила ли си да направиш нещо,направи го.Сподели всичко това с близките ти щом искаш,ще те разберат,изглеждаш много уравновесен човек преди раздялата...скоро пак ще си,това е само временна депресия,всеки човек се е притеснявал,но винаги отминава рано или късно,ще си върнеш стария живот,но не и със старите хора за твоя съжаление,но това е живота,колкото и лош да е на моменти винаги ти предлага нещо ново...понякога живота ни предлага изпитания,за да види до колко сме готови да се борим,а ти си силна личност,няма да се предадеш! :)
2
1
Приказна Феерия
Благодаря за силните думи. Радвам се, че съм успяла да предам по увлекателен начин нещо толкова неприятно. Между другото, не съм очаквала и съм приятно изненадана, че член на мъжкото съсловие се е осмелил да коментира. Благодаря за което. Винаги има нужда и от различна гледна точка от женската. Ти си вторият човек, който ме окуражава да говоря с близките си и наистина ще се вслушам в това. Ще опитам, пък каквото стане. Надявам се този черен период да не продължава още дълго. Мисля, че година е доста голям откъслек от живота ми. А нали все пак всички искаме да живеем пълноценно. Ще бъда силна и смела, както ти каза, и ще действам! Благодаря още веднъж :)))
0
0
love_net
love_net
23.01.2014 20:11
Мила, знам как се чувстваш, макар да съм по- малка от теб и аз на моменти изпадам в такива състояния. Иска ми се избягам от всичко заобикалящо ме, но винаги ме спира това, че накрая близките ми ще бъдат наранени.
Горе главата, щом самата не се чувстваш същата, няма как да си за напред. На вярно много от твоите близки вече, са усетили разликата в теб, стига да са те познавали наистина. Не се притеснявай да споделиш с някой това, което те измъчва, не мисля, че би попречило да не усетиш повече чуждото щастие. Ако не бъдеш разбрана, не се отчайвай, всеки е различен и има различно виждане, както за живота, така и за любовта. Просто бъди себе си, може би новото ти "ТИ", ще се окаже много по- добро от старото, дори и по- успешно, ще срещнеш правилните хора и чувството за изолация, ще изчезне. Успех!
4
0
Усмивка
Усмивка
23.01.2014 16:25
Мисля, че има положителен ефект от това, че си разкрила истинската си същност, дори и пред напълно непознати хора. А отговорът на твоите въпроси се крие точно в твоя разказ.
2
0