Върна се при бившата си, а аз още искам да съм с него

Здравейте, вероятно това ще е една от хилядите глуповати теми, които са разисквани тооолкова много, но при мен се оказа първа любов и наистина ми се иска да знам какво мислите. . .

Ще се опитам да съм кратка.

Преди две години започнах нова работа, запознах се с много нови хора, както и с девойката, която сега наричам най-добра приятелка, за ужасно кратко си станахме сестрички. . е да де, ама сестра ми има брат. . .

Странно но с него се запознахме чак преди година и то във Фейсбук, прати ми приятелство, приех го, знаех кой е, защо пък не, не се бяхме виждали, започна да ми пише през ден, после всеки ден, дърпах се, не разбирах, той беше обвързан, гаджето му е едно от най-красивите момичета, които съм виждала, но е мъничка, сравнително, аз съм на 21, той на 23 а тя на почти 17.

И така, досещате се, започна да пише постоянно, после да звъни всеки ден, поле през час, станахме си партия, до тук добре, усетих обаче, че започвам да залитам, опитах да се дръпна, не се получи, казах му, помолих го да спре да звъни и пише постоянно, каза че уважава и разбира решението ми.

На следващия ден звънна и каза " не мога без теб ", после започнаха да се карат ( всъщност те отдавна се карат), даваха си почивки и т. н. накрая се разделиха с гръм и трясък ( 2 месеца след началото на общуването ни) и досещате се веднага дотича при мен, признания, щастие, любов. . .

Никога, никой до сега в живота ми не беше се държал толкова мило, внимателно и с такава искра в очите, беше перфектно, той също. . . . красив, умен, с прекрасна работа, забавен, а секса. . . О, Боже! . . .

Минаха 2 седмици в щастие и искрения и прекрасен човек изведнъж рязко се промени, за 2 дни все едно не беше същия, усетих, казах му, че искам да знам, ако има нужда от време или пространство или каквото и да било и че ще го разбера, ясно ми беше, че бърза.

Уви, каза че всичко е наред, и още ден след това заяви че иска време, реагирах много добре и с ужас? ? о разбиране, ноооо 24 часа по късно получих, забележете, СМС в който пише, че се е събрал с нея и съжалява, че ме наранява, след което ме моли да помоля всичките ни общи приятели, а те са много, да не говорят много за нас, ме му се занимавало с интриги. . .

Полудях, скарахме се, казах му, че е мъртъв за мен и. . така. . .
Срещаме се случайно, гледаме се тъпо, чудя се само какво бях за него и какво съм сега, ясно е, че във всяка връзка има изкушения, но ми се струва, че бях малко повече от просто кривване, беше адски истински. . .

Понякога се засичахме по купони, идваше без нея, говорехме си, заяждаше се много с мен, но винаги си личеше как на устата му всеки момент ще цъфне огромна усмивка, флиртувахме, грубо понякога, като куче и котка. . . но и това мина и сега вече съвсем не се виждаме и чуваме от близо 4-5 месеца. . .

Какво ли чувства сега, какво става след като се докоснеш до миража? Били ли сте на неговата позиция. . . били ли сте завладени от такава безумна тръпка, умряла ли е тя и защо?

Вече нямаме абсолютно нищо общо, нямам никакъв повод да го потърся за каквото и да е, но полудявам. . . Не знам дали си внушавам, но виждам знаци, или поне ги тълкувам така, сякаш трябва да го потърся или да му напиша просто, анонимно писмо, че някой някъде го обича, за да знае, за да го чувства, макар и далеко от мен. . .

Благодаря, че прочетохте историята ми, ще се радвам да видя вашето мнение!