Мразя го

Здравейте, аз съм момиче на 14 години. Сестра съм на това момиче с потребителско име Sofii, по-голяма сестра съм и. Пиша от нейния профил.

Така, преди половин година се нанесохме със сестра ми и мама в един апартамент. Видях едно много готино момче, което беше на 15. Бях луда по него и по цели дни стоях на терасата и го зяпах.

Мечтаех да се запозная с него. Един ден като се връщах от училище видях едно мършавичко, недохранено, със счупена опашка малко котенце. Очевидно беше, че е изгладняло.

Занесох го вкъщи. Изкъпах го, нахраних го и го държах докато мама се върне от работа. После след няколко дни и момчето взе да вижда котето.

Един ден ме пита колко е часът(знам, че е глупаво, но на мене сърцето ми трепна от радост :blush: )Отговорих му с радост.

На следващия ден пак същото и пак и пак. След около седмица, той ме попита къде е Сивачето(така се казваше котето, аз тъй го кръстих защото е сивичко),а аз му отговорих, че е при мене.

На следващия ден пак и пак и отново ПАК. Една вечер пак ме пита, но котето не беше при мене. Слязох долу да го потърся и ах намерих си го.

Но реших да му го дам той да се грижи понеже има котки, ала той се възпротиви. И после се представихме един на друг. Той се казваше Невен. Ах, колко се изкушавах като го чуя :love: !

Но по-късно видях как той почна да го разнася насам, натам с думите:-Вижте какво коте, вижтее! Стана ми ядно, че тъй постъпва така, ала си замълчах.

След няколко дни реших малко да си взема котенцето да му се порадвам. Ала не го намерих. Обиколих целия квартал, ала нямаше следа. Всеки ден го търсих и плаках като не го откривах.

Но после разбрах, че той е виновен. Ядосах се толкова много като хиена. Цяла нощ съм викала, крещяла, плакала от яд. Толкова ми беше ядосано. Как може да не ми опази котето. :evil: :kiss:

Сега бях малко извън Варна и като дойдох пак гледам:Невен се е изнесъл. Най-сетне имам пълната свободаа!
Това беше!