Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Просто повярвай и ще стане - не е трудно!

Просто повярвай и ще стане - не е трудно!

Просто повярвай и ще стане - не е трудно!
Здравейте, драги приятели. Аз съм момче на 19 години преди няколко месеца същата година не знаех какво да правя, накъде да поема и какво ще стане с живота ми. Тайничко се надявах, че нещо от само себе си ще се случи за да ми потръгнат нещата и да започнат да ми се случват хубави неща лека полека, но това нямаше как да стане ако си бях останал на в малкото си селце в което съм живял от малък-просто тук няма никакво развитие и освен да се превърна в превъртял млад човек или просто наркоман нямаше много други варианти.

Реших, че ще продължа да уча. Първо бях навит да уча Психология, но след като разбрах че трябва да държа някакви изпити за които нямам никакво време да се подготвя се отказах и записах Българска филология, в която влезнах с оценката от матурата и от там започна приказката.

Лятото се чудех какво да правя, пък така и така вече се бях записал в Пловдив да уча един ден бяхме на кафе с четирима приятели от стария клас и си поговорихме. И те не бяхме на по различно положение от моето, никой не знаеше какво да прави с живота си . 1 приятел предложи да поразгледаме квартири в Пловдив и да се установим там 4-мата. Разгледахме няколко квартири и набързо избрахме нашата. С парите от бала, които бях събрал, си платих първия и втория наем, в началото родителите ми дори не знаеха че ще се местя, трудно щяха да одобрят това решение защото баща ми беше категоричен че нямаше да се справя-съответно нямаше да ми позволи, а майки ми винаги ми даваше надежда, но не исках да ги тревожа излишно.

Сега като се замисля беше глупаво, че не им казах, но от друга страна се радвам.
Установихме се с приятелите и вече 4 месеца си живеем супер в големия град. Разбира се без родителите си, нямаше как да стане това, те много ни помогнаха в началото и вече ние като големи млади хора започнахме лека полека да се оправяме сами, намериха си работа 2 момчета от квартирата, другият учи редовно и за сега техните му помагат, а аз ще почвам скоро в един магазин. Много важно беше спонтанното решение което взехме, важно беше и че си повярвахме, иначе нищо нямаше да стане. Емоциите които изживяваме са прекрасни, толкова е хубаво да живееш сам, отделен от вашите с приятелите, хората които ти допадат и знаеш че няма да те оставят до последно.

Да приключа на тази тема, следва университета. Имах малко здравословни проблеми и отидох на 5-я ден от лекциите всички вече се бяха запознали и когато аз отидох ме гледаха много странно, беше ми и много неудобно, но какво да се прави. Пълно беше с момичета в курса ми, това ме радваше, сякаш бях попаднал в рая в сравнение с гимназията там бяхме мъжки клас от 25 момчета, а в моя курс имаше 68 момичета и само 7 момчета.

Първо си мислех че ще съм като черната овца на курса, щото се срамувах и да се запозная в началото, но постепенно се запознах с колегите, хареса ме, оказаха се много добри хора. Отделихме се една групичка от около 13 човека които постоянно си помагаме и на лекции и на изпити, въобще за всичко. Прекарваме доста време из града когато сме там и си живеем супер щастливо. Всеки е готов да помогне на другия с каквото може, много съм щастлив, че попаднах в такава среда, не съм и вярвал, че аз, момчето от обикновено селце в не много заможно българско семейство, ще може да бъде някакъв фактор в големия град, мислех си че ще изкарам 1 месец там и ще се върна по отчаян от всякога у дома.

Но явно дошло времето да ми се случват и хубави неща. Не искам да си спомням много за първите 10 години от живота ми, прекарах доста от тези години по болници, правиха ми доста операции, радвам се че бях малък, та повечето вече са ми мътни и ги не помня, но все пак това остави трайна следа на мен, дори и сега не всичко е розово, но вярвах, че ще дойдат такива дни в които макар и лошите неща, ще дойде нещо хубаво. Сега се връщам от време на време на село да видя родителите си и приятелите си, не мога просто така да остана там и да не се сещам за хората с които съм израснал, харесва ми да съм си у дома, но се радвам, че има и едно голямо, хубаво разнообразие .

Знам, че и за напред не всичко ще е розово, но вече имам някаква изградена психика и за повечето неща ми е все тая, не ги мисля толкова, не се притеснявам излишно и това е един вид ключът към успеха. Радвам се, че след като завърших отново имам цели, имам амбиции и имам за какво да се боря. В големия град има много повече места за младите хора, това е начина да изживееш нещо по различно което ще запомниш за цял живот и въпреки всичките си проблеми които имам, това няма да ме спре да си повярвам отново и отново за да постигам още и още.

Времето няма да ми стигне да опиша всички невероятни моменти които вече изживях там за няколко месеца, но просто исках да опиша как макар и да си сломен, неориентиран, макар и да си никой можеш да станеш някой стига да си повярваш да кажеш "Аз мога! " или да си дадеш някой за пример и да си кажеш "Щом той го е постигнал, защо да не мога и аз? ".

Друго нещо приятели-няма нищо случайно в този живот, убедил съм се много пъти. Дори и да сте живели тежко до сега, имайте надеждата, че живота рано или късно ще ви награди.
Добавям още една история към целия този роман и приключвам . Много е важно как приемате загубите, ударите на съдбата в живота си. Ще ви дам типичния пример с една моя история. Лятото започнах шофьорските курсова, взех си листовките без проблем, дойде ред на кормуването, карах много добре и на 20-тата минута ме скъсаха за няма нищо, просто го направиха за пари най-вероятно, аз така си го обяснявам, защото аз грешка не допуснах, това ми го каза и инструктора. Помолих нашите да ми помогнат с парите, за да се явя колкото може по-бързо за 2-ри път, за да не забравя повечето неща и вече от втория път да я взема. Нашите работеха непрестанно за да ми плащат квартирата която аз все още не можех да плащам защото нямах никакви доходи, а бях похарчил спестяванията ми. Дадоха ми парите за да се явя втори път и то това в рамките на седмица след първото скъсване.

Бях много навит че ще си взема изпита, карах перфектно пак, докато не дойде изпита. Не валеше, изпитващия беше друг и по-приятен човек, всичко беше перфектно, бях сигурен че днес и аз ще стана шофьор, но уви. . . така се притесних когато започна изпита, че още на 2-та минута влезнах в насрещното и разбира се бях скъсан за втори път. . в началото не осъзнах какво стана, после осъзнах.

Предадох родителите ми, предадох себе си, даже и инструктора ми имаше вяра, че ще се справя без проблем, приятелите ми ми стискаха палци. . . По пътя към нас едва не заплаках докато осъзнавах случилото се, а аз смея да твърдя, че съм кораво момче и не плача за щяло и нещяло. Бях изхвърли просто така парите на родителите ми, които те не събраха лесно, не знаех как ще се прибера у нас и ще погледна баща ми в очите и ще му кажа как съм допуснал фатална грешка в началото още. Прибрах се, майка ми ми каза отново както първия път, че няма нищо и че следващия път наистина ще успея, а баща ми ми беше дълбоко разочарован (той е автомонтьор, от малък се е научил да кара, има всичките възможни категории-от мен се очакваше поне малко да имам от него, да съм кадърен, да мога да се справя. . . ).

Неговият баща (дядо ми, лека му пръст)е бил доста строг с него, никога не му е имал пълно доверие, винаги го е подценявал (тези думи ги знам от баба ми)но той е успявал да се справи с всичко, с живота и го е накарал да се гордее с него. Баща ми има подобно държание към мен, първия път не ми се сърди след като му разказах ситуацията в която са ме скъсали и когато сутринта тръгнах да се явявам за втори път на изпит през цялото време си мислех как днес ще се получат нещата, ще се прибера у дома с радостна новина и баща ми ще се гордее с мен-истински. Уви, не винаги става това което искаме, което си мислим, че ще стане.

Макар и не лесно преодолях това, мислех си за лекциите, за приятелите ми там и лека полека ме отпусна тая мисъл. Изобщо не съм говорил кога ще се явявам трети път, не искам и да взема пари от нашите отново, не мога просто. Сега съм решил да си изкарам и чак тогава да се явявам пак и няма да ми пука дали ще ме скъсат отново, защото шибаното притеснение ми изигра такава лоша шега, но вярвам, че вече ще успея.

Разбира се това не е най-важното нещо в живота, но обичам да завършвам нещата които съм започнал рано или късно. Мисля, че темата стана твърде дълга, в момента харесвам живота си и целта ми беше като ви разкажа аз от къде съм тръгнал, да можеше и вие да се усмихнете и да си повярвате, защото знам, че има много хлапета като мен.

Много хора ми помогнаха в тежки ситуации за мен, за това и аз съм готов да бутна на всеки по едно рамо който е решил да се пробва на дадено място. Мисля си че не написах точно това, за което бях тръгнал да пиша, но дано все пак съм ви заредил с положително емоция, а мислите ли положително, живота ще ви се стори 100 пъти по-хубав, пробвайте-не е трудно
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (8)

Изпрати
КаДиКо
КаДиКо
23.07.2015 01:04
Здравей! Пожелавам ти студентските години е Пловдив да са най-хубавите за етапа на твоя живот! За мен те бяха такива. Колкото до шофьорските курсове - това е, когато му дойде времето. Взех листовките от раз, скъсаха ме на кормуването, втория път успях, но ден-два след това си загубих (откраднаха ми я) личната карта. И бленуваната книжка се отложи във времето. Но вярвам, че беше за добро.
P.S. Не го приемай лично, но, ако искаш в един момент са станеш учител по БЕЛ, за което аз много ще се радвам, че такъв стойностен човек ще се занимава с тази професия, моля те, справи се със запетаите!
0
8
TheFate
TheFate
08.01.2015 19:27
Чета и все едно виждам своя живот, с три малки разлики:
1.Аз се изнесох на квартира още на 14.
2.Отидох в по-голямото „село” София.
3.книжката от първия път (не се хваля)
Аз съм малко по-голям от теб и го изживях
този етап от живота. И за мен в началото всичко беше розово, но много бързо разбираш, че образованието в България е опорочено като всичко друго, повечето предатели, пардон приятели те използват за собствени облаги.
Та мисълта ми е дано при теб всичко да е перфектно. Пожелавам ти да не минаваш по моя път. Бори се за мечтите си на всяка цена, няма невъзможни неща има само трудно постижими цели. КЪСМЕТ!!!!!
5
2
ема
ема
04.01.2015 19:19
Хубаво е, че първите ти емоции в новия град са били положителни, но от опит знам, че с времето човек започва да вижда неща, които в малкия град/село са липсвали и те не са толкова приятни. Оптимизмът е добър мотив за поставяне на цели, но не забравяй, че постигането им изисква труд и постоянство! :)
0
0
БАТКО
БАТКО
27.11.2014 09:06
До Боби от Батко! Боби,харесвам твоята позиция,ама си много критичен.Познаваш ли автора,та си чак краен в преценката си? И все пак АПООЛО ,мисля ,че четеш споделената си история,очаквам опровержения ,или ....се примиряваш с написаното!!!!
0
3
БАТКО
БАТКО
21.11.2014 10:33
До Аполоо от Батко:Бих се радвал искренно ако мога да разбирам как ще се развият нещата при теб.Не чакай някой да направи нещо за теб,направи го ти.Постави целите така,че да ги постигнеш.Веднъж постигнал нещо,което винаги си искал,ще усетиш колко хубаво е усещането,колко пристрастяващо е и лесно после може да го предадеш на всички около теб.И помни:За да победи,човек трябва да определи целта си,да знае какво иска и да е обладан от пламенното желание да го постигне!А от споделевото ти го искаш,ти го можеш и аз ти ВЯРВАМ,непознати ПРИЯТЕЛ! И да незабравиш ,като вземеш шофьорската книжка,да ме поканиш да се повозя с твоята кола.....!!!!И ако не е тайна в кой институт учиш?
1
3
поля
поля
20.11.2014 15:44
от опит знам че притеснението играе лоша шега, но по всичко личи че си мъжко момче браво само така напред и нагоре.успех
2
1
Аполоо
Аполоо
20.11.2014 17:10
Благодаря ти :)
0
0
батко
батко
20.11.2014 12:14
Не си въздухар,както те нарича Боби.Напротив,радвам ти се ,без да те познавам,защото в момента много младежи не знаят какво...изкат.Споделил си нещо,и ако твойте връстници го прочетат по задълбочено,ще разберат ,че не си някой развей прах.Зареди ме найстина положително,защото ме върна на твойте години,само, че аз постигах сам,защото съм израстнал сирак.Щях да бъда доволен ако можех да говорим на живо,но затова е този сайт.И накрая ще завърша:Голямо е житейското изпитание да вярваш в себе си,без да се надценяваш.Още по-трудно е да изпреварваш другите,без да ги спъваш и на всяка цена трябва когато се изкачиш на върха ,да не гледаш към тези по-долу,а да вдигнеш глава,за да видиш какви по-високи върхове има!!!Бъди себе си ,приятел! Успех!
3
3
cveti krasimirova
cveti krasimirova
12.11.2014 07:27
Браво. Много малко са децата в днешно време,които осъзнават каквъв е живота ни и в какви ситуации можем да попаднем особенно хора от провинцията. Но твоите родители трябва да се гордеят с теб. Късмет
0
1

Рейтинг

4.2
Общо гласували: 5
52
42
31
20
10
Дай твоята оценка: