Защо му повярвах толкова наивно
редакция:
Започвам с мотото;
Животът обичах с безкористни цели,
а лицемерие срещнах и фалш и лъжа. . .
Защо се опорочи ценностната ни система? Мислех, че в нета се срещат и качествени хора, но уви не е така. Запознах се с чаровен мъж в скайпа. Случайно ми пусна покана и аз реших да я приема. Говорихме си всеки ден тъй като ни делят много километри един от друг. Разговорите ни засягаха всички сфери на живота и часовете с него сякаш бяха минути.
Имах усещането, че и на двамата ни беше приятно. Така след известно време решихме да си направим среща независимо къде, само да се опознаем по-отблизо. И тогава дойде неочакваната командировка, която трае повече от месец. Като по това време не може да използва нито нет нито телефон. И така хубавата приказка приключи до тук.
Изключвам най-лошото, което може да му мине на човек в първия момент и какво остава. Върнах си лентата назад за да разбера да не би да съм прекалила с нещо и той да се е отдръпнал или пък да не е готов да се виждаме. Имам толкова въпроси, а нямам отговор.
Мислех, че човек нищо не губи, ако следва инстинктите си. Вътрешният ми глас казва да почакам още малко за да разбера дали ще ми отговори. От друга страна се чувствам виновна за това, че повярвах толкова наивно на това което си споделяхме. Как да постъпя? Къде отиде доверието между хората?
Толкова ли е трудно да изричаме нещата такива каквито са вместо да ги завоалираме с "благородни лъжи".
П. П. Знам, че получава в пощата си всички нови истории публикувани тук и се надявам да ми отговори дори и да е поредна благородна лъжа. Аз не съм чудовище и няма да предприема никакви неадекватни действия. Искам само отговори. Смятам, че поне това заслужавам.
Животът обичах с безкористни цели,
а лицемерие срещнах и фалш и лъжа. . .
Защо се опорочи ценностната ни система? Мислех, че в нета се срещат и качествени хора, но уви не е така. Запознах се с чаровен мъж в скайпа. Случайно ми пусна покана и аз реших да я приема. Говорихме си всеки ден тъй като ни делят много километри един от друг. Разговорите ни засягаха всички сфери на живота и часовете с него сякаш бяха минути.
Имах усещането, че и на двамата ни беше приятно. Така след известно време решихме да си направим среща независимо къде, само да се опознаем по-отблизо. И тогава дойде неочакваната командировка, която трае повече от месец. Като по това време не може да използва нито нет нито телефон. И така хубавата приказка приключи до тук.
Изключвам най-лошото, което може да му мине на човек в първия момент и какво остава. Върнах си лентата назад за да разбера да не би да съм прекалила с нещо и той да се е отдръпнал или пък да не е готов да се виждаме. Имам толкова въпроси, а нямам отговор.
Мислех, че човек нищо не губи, ако следва инстинктите си. Вътрешният ми глас казва да почакам още малко за да разбера дали ще ми отговори. От друга страна се чувствам виновна за това, че повярвах толкова наивно на това което си споделяхме. Как да постъпя? Къде отиде доверието между хората?
Толкова ли е трудно да изричаме нещата такива каквито са вместо да ги завоалираме с "благородни лъжи".
П. П. Знам, че получава в пощата си всички нови истории публикувани тук и се надявам да ми отговори дори и да е поредна благородна лъжа. Аз не съм чудовище и няма да предприема никакви неадекватни действия. Искам само отговори. Смятам, че поне това заслужавам.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
50
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Как се привързвате към човек, който изобощо не сте виждали на живо. Всичко в нета е една измислица, за забавление. Мислете реално и не бъркайте скайп-приятелите с приятелите на живо, още по-малко с истинските приятели с познати.
Прекаленато големите предварителни очаквания са потенциални разочароваия.
Шегата настрана. Играл си е. Убивал е време.
Това правят хората в интернет.
Да, виждала си го на камера, снимки, дълги чатове... Но само до там. Има те просто за интернет забавление. Може би тази "командировка" я е прекарал с друга, реална жена.
Не изключвам варианта да е бил сериозен, но... От различни градове сте, все единия трябва да се премести и да загърби живота си, иначе това си остава връзка без бъдеще.