Ще можем ли да си простим

Събудих се в свят на жестока реалност! Съдбата си каза своята своята тежка дума. Ние се разделихме, но сърцата ни продължиха да бият....Времето сякаш спря.Пътищата ни се разделиха. Срещахме се с различни хора.

Тъмнина погълна душите и на двама ни.Реално получихме свидетелството за ада. Мъж и една жена-кошмара тепърва започна. Дори и ада не ни спря.

Знам колко те боли, спомена за хубавите ни мигове не престава да ме дразни. Всеки има спомените свой, а ти си моят спомен. Всяка вечер чувам нежният ти глас! Нима не знаеш колко ме боли.

Неволно в моментите на болка и гняв, изричаме думи които навлизат като отрова в нас и се помнят цял живот. Колкото и да сме наранени никога не трябва да изпитваме страх да се изправим лице в лице и да си простим непростимото. Сигурен съм,че и двамата сме си простили вътрешно за грешките ни.

Кога ще дойде нашият ден за прошка? Не искам да ми искат прошка, а искам и двамата да си простим.Човешко е да сгрешим,но не съм сигурен дали отново живота си ще да построим!

А, ако ни липсва кураж,безмълвно ще си простим. Ще се срещнем някъде по пътя, ще си кимнем и пак ще продължим.....