Преспах със семеен приятел на нашите, сега ме преследва

Здравейте Аз съм момиче на 17 години. Сега ще си кажете: "Какво знае една 17-годишна за живота? " Е, може би сте прави. Не знам много, но в последните няколко месеца научих първите си важни урока. От началото на годината до сега животът ми се промени доста. Винаги съм била някак по-зряла от връстниците ми и не съм могла да намеря момче, което да е за мен.

Родителите ми от доста години имат двойка много добри семейни приятели, с които сме прекарвали голяма част от ваканциите. Приятели са от студентските години и все още обичат да се събират често. Та въпросната двойка има син, който знам, че си пада по мен. Доста е очевидно и дори започна да става настъпателен, а на мен това не ми е приятно. Не го харесвам и не искам да сме заедно, но се налага да се виждаме често.

Последните пъти, когато нашите се събираха, се опитвах да си правя други планове и да излизам, за да не се засечем. Той обаче е настъпателен и не знам как да го откажа, защото ми е неудобно директно да го отрежа. Другият сериозен проблем е баща му. Още от малка винаги съм го харесвала и дори като ме питаха за кого ще се омъжа, когато порасна, казвах неговото име. Тогава винаги ми се смееха, но с времето нищо не се промени. И до ден днешен ме привлича. На Нова година бяхме няколко семейства извън града да празнуваме в една вила и беше доста забавно като се има в предвид, че празнувах с хора на по 40. Майка ми и баща ми доста се почерпиха и аз се възползвах от случая и излязох в двора да пуша.

Майка знае, че пуша, но все пак не ми е удобно. По едно време дойде и приятелят на нашите. Той също беше пийнал и се разприказвахме. Каза ми, че съм много хубава и ме прегърна. Малко се уплаших и влязох обратно вътре. На другия ден каза, че всичко, което е направил го е искал наистина. Доверих му се и много сгреших. Досега никое момче не е успявало да обърка така съзнанието ми. Говори ми някакви мили неща и ме кара да забравя кой е, но се чувствам виновна спрямо жена му, защото тази жена ме е гледала как раста и все повтаряше, че ще ме вземе за снаха, а аз как й отвърнах-дадох девствеността си на мъжа й.

Не знам как ме излъга, но много скоро след случката видях какво направих и спрях всичко, били сме заедно само 2 пъти. За него обаче не е спряло и продължава да ми звъни, да идва в нас, когато съм сама. Синът му не ме оставя във фейсбук и даскало и вече ми писна и от двамата. Баща и син са решили да ме изтормозят и не знам кой е по-опасен. Все пак бащата ме притеснява повече. Нормално ли е мъж на 40 да ходи да гони момиче на годините на сина му? Идвал е също и в училище, както и през деня е излизал от работа, за да дойде до нас и да ме види.

Не знам какво му става. Каза ми, че ме боготворял и стига да съм само негова ще получа всичко. Това много ме плаши и не знам какво да направя. Мислех си да кажа на тате, но ще се скарат и най-вероятно ще го набие. Не искам да се знае, защото и без това достатъчно ме е срам и съм гузна. Не съм някоя вървежна кифла и не знам как изобщо си навлякох такива проблеми. Казах на бащата, че синът ми ме притеснява с надеждата поне от единия да се отърва, но нищо не стана. Искам и двамата да ме оставят на мира и да не ги виждам никога повече.