Пуша от 6-ти клас и не мога да спра!
редакция:
Здравейте! ! ! !
Аз съм поредният човек, който се остави да бъда захвърлен в тъмницата на никотина! Казвам се Янита и съм почти на 20!
Всичко започна в 6-ти клас, когато се преместих в друго училище, защото родителите ми не харесваха особено училището, в което учих. Много се притеснявах дали ще успея да се впиша там. Притесненията ми бяха напразни, защото веднага успях да се сприятеля с 3 момичета от новия ми клас! Бях много щастлива. Успехът ми беше отличен, имах и приятелки. На практика нищо не ми липсваше.
Един ден се събрахме у една от приятелките ми след училище. Ядохме някакви солети и гледахме някакъв сериал. Изведнъж тази моя приятелка извади пакет цигари и предложи да пробваме да пушим. Без да се замисляме особено се съгласихме. И така започнавсичко. Всеки ден след училище пушихме по 1-2 цигари в парка до нас. Мислехме го за бунтарско и не ни пукаше за здравето ни.
През лятото, когато нямахме уроци и по цял ден бяхме заедно стигнахме до 4-5 цигари на ден. Лятото свърши и дойде седми клас. Тогава направо не издържахме през часовете и нямахме търпение да свърши училището за да запалим. Мисля, че тогава вече започнахме да пушим по около 10 цигари на ден. . .
В началото на втори срок родителите на една от тогавашните ми приятелки я хванаха да пуши и я принудиха да спре цигарите и да движи с нас и дори я преместиха в друго училище. Остапахме 3-те. Тогава вече осъзнах зависимостта си, но все пак не ми пукаше особено и все още го смятах за готино!
Пристрастеността ни се задълбочаваше. Стигна се в положение, в което дори започнахме да пушим в тоалетните. Една седмица през април отссътвах, защо се бях разболяла. Тогава една от чистачки беше хванала двете ми приятелки да пушат в тоалетната. Беше станал голям скандал.
Наказаха ги с предупреждение. Те не ме издадоха, че и аз пуша. Така и двете бяха принудени от родителите си да спрат да пушат и да се виждат. Така приятелството ни се разпадна. И само аз от 4-те продъжшх да пуша. През лятото след седми клас направих първият си опит да спра. Издържах само 4 дена без цигари.
Дойде 8-ми клас! Тъй като успехът ми бе спаднал в седми клас не успях да влезна в никое престижно училище. Бях мн депресирана, защото всичките ми бивши приятелки влезнаха в езикови и математичски. . . Успехт ми стигна само за икономическия техникум. Там половината момичета в класа бяха в моето положение с разликата, че те дори не са се и опитвали да спрат.
Сприятелих се с тях. До училището имаше алея и на всяко междучасие сядахме на пейки за по цигара-2. . . Тоест докато бях на чулище пуших по 7-10 цигари на ден и още толкова след училище, което прави почти кутия на ден.
През лятото след осми клас направих втори опит да спра и издържах цяло лято, но когато училището почна пак се поддадох. В 9-ти клас осъзнах, че не мога да се боря с това и се отказах да се опитвам. В 12-ти клас вече пуших 2 кутии на ден. И до днес пуша по толкова, въпреки че имам нужда от повече.
В момента съм студентка и уча мн, за да имам добро бъдеще и част от него е да нямам пороци!
Зъбите ми са жълто-кафяви, има суха кожа и кръгове под очите! Неперкъснато кашлям!
Осъзнавам, че имам нужда от помощ и съвет! Как да спра?
Аз съм поредният човек, който се остави да бъда захвърлен в тъмницата на никотина! Казвам се Янита и съм почти на 20!
Всичко започна в 6-ти клас, когато се преместих в друго училище, защото родителите ми не харесваха особено училището, в което учих. Много се притеснявах дали ще успея да се впиша там. Притесненията ми бяха напразни, защото веднага успях да се сприятеля с 3 момичета от новия ми клас! Бях много щастлива. Успехът ми беше отличен, имах и приятелки. На практика нищо не ми липсваше.
Един ден се събрахме у една от приятелките ми след училище. Ядохме някакви солети и гледахме някакъв сериал. Изведнъж тази моя приятелка извади пакет цигари и предложи да пробваме да пушим. Без да се замисляме особено се съгласихме. И така започнавсичко. Всеки ден след училище пушихме по 1-2 цигари в парка до нас. Мислехме го за бунтарско и не ни пукаше за здравето ни.
През лятото, когато нямахме уроци и по цял ден бяхме заедно стигнахме до 4-5 цигари на ден. Лятото свърши и дойде седми клас. Тогава направо не издържахме през часовете и нямахме търпение да свърши училището за да запалим. Мисля, че тогава вече започнахме да пушим по около 10 цигари на ден. . .
В началото на втори срок родителите на една от тогавашните ми приятелки я хванаха да пуши и я принудиха да спре цигарите и да движи с нас и дори я преместиха в друго училище. Остапахме 3-те. Тогава вече осъзнах зависимостта си, но все пак не ми пукаше особено и все още го смятах за готино!
Пристрастеността ни се задълбочаваше. Стигна се в положение, в което дори започнахме да пушим в тоалетните. Една седмица през април отссътвах, защо се бях разболяла. Тогава една от чистачки беше хванала двете ми приятелки да пушат в тоалетната. Беше станал голям скандал.
Наказаха ги с предупреждение. Те не ме издадоха, че и аз пуша. Така и двете бяха принудени от родителите си да спрат да пушат и да се виждат. Така приятелството ни се разпадна. И само аз от 4-те продъжшх да пуша. През лятото след седми клас направих първият си опит да спра. Издържах само 4 дена без цигари.
Дойде 8-ми клас! Тъй като успехът ми бе спаднал в седми клас не успях да влезна в никое престижно училище. Бях мн депресирана, защото всичките ми бивши приятелки влезнаха в езикови и математичски. . . Успехт ми стигна само за икономическия техникум. Там половината момичета в класа бяха в моето положение с разликата, че те дори не са се и опитвали да спрат.
Сприятелих се с тях. До училището имаше алея и на всяко междучасие сядахме на пейки за по цигара-2. . . Тоест докато бях на чулище пуших по 7-10 цигари на ден и още толкова след училище, което прави почти кутия на ден.
През лятото след осми клас направих втори опит да спра и издържах цяло лято, но когато училището почна пак се поддадох. В 9-ти клас осъзнах, че не мога да се боря с това и се отказах да се опитвам. В 12-ти клас вече пуших 2 кутии на ден. И до днес пуша по толкова, въпреки че имам нужда от повече.
В момента съм студентка и уча мн, за да имам добро бъдеще и част от него е да нямам пороци!
Зъбите ми са жълто-кафяви, има суха кожа и кръгове под очите! Неперкъснато кашлям!
Осъзнавам, че имам нужда от помощ и съвет! Как да спра?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 5
53
40
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
1. Поговори със старите си приятелки и как те са спрели да пушат? Вярно всеки човек е различен, родителите може да са го стреснали а пък и може те да не са били чак толкова пристрастени но си заслужава да ги питаш.
2. напиши на лист хартия хубавите неща които ще получиш или с които ще се сдобиеш като не пишиш като по добро здраве, че финансово ще спестиш средства, че с тези пари ще си купи нещо здравословно или ще спестяваш за ..., ще ти се подобри кожата... и го сложи на хладилника или некъде където ше го гледаш всеки ден тоя лист. Няма да минава ден без да ти дава кураж тоя лист.
3. Кое е твоето хоби? какво обичаш да правиш? Танци, фитнес, пеене, рисуване, разходки, тичане...? Вземи да правиш нещо което няма да те кара да пушиш ами ще ти помогне да забравиш за цигарите. Аз мисля че една от причините ти да си спряла да пушиш след 8-ми клас е защото през лятото си имала други интереи и други ангажименти и не си била в средата която те кара да пушиш. Та наистина хоби ти трябва.
4. Ако имаш приятелки в даскалото които пушат хубаво ама не излизай с тях когато те пушат. Сигурен съм че ще те разберат защо не излизаш на вън с тях когато пушат. В смисъл стой далече от цигарите. След време когато си ги отказала и се чувстваш уверена в себе си че може да кажеш - НЕ тогава може но в началните месеци не се върти около цигари. Забрави че съществуват.
5. Ако имаш гадже което не пуши супер- ако не си намери. Той като не пуши и се забавлявате заедно и ти няма да се сещаш да пушиш.
6. Постоянство постоянство. Или ти или цигарите. Г;едай ти да си победитела. Като цамо-предизвикателсвто се нагласи да ги откажеш. Тествай си психическата сила. Не казвам че е лесно но всеки ден като правиш правялните неща ще стане. Ден за ден, седмица за седмица, месец за месец, година за година. Нали има поговорка - Рим не е построен за един ден. Всичко изисква постоянство и търпение. Аз те поздравявам че си решила да ги откажеш защото това е първата стъпка - желанието. Пожелавам ти успех :)