Да му дам ли втори шанс?

Здравейте! Името ми е Елина и съм на 22 години. Когато бях на 18, се запознах с бъдещия ми съпруг. Тогава точно щях да започна висшето си образование и се бях преместила във Варна. Лятото преди започването на първи курс отидох по-рано във Варна с цел да поработя малко и да изкарам пари.

Намерих си работа към една агенция, промотираща различни известни марки алкохолни напитки, и прекарах лятото в постоянни ангажименти по дискотеките. Една вечер в едно от заведенията на плажната алея се запознах с моя бъдещ любим. Той също беше студент, 4 курс щеше да започва, но работеше като барман лятото. Веднага ми привлече вниманието, само че не исках да правя първата крачка. Цяла вечер нищо не направи и за си казах, че няма да го бъде. След известно време съвсем случайно се засякохме през деня на едно заведение на плажа. Аз веднага го познах, но не реагирах. Малко след това той дойде при мен и ме пита дали съм момичето рекламиращо алкохол

Каква свалка само! Така потръгнаха нещата, дори се оказа, че сме в един университет. Излизахме често и се влюбихме. Аз живеех в общежитие, а той на квартира и често спях при него. След 8 месеца ми предложи да се преместя при него и официално заживяхме заедно. Той се дипломира и си намери работа, а аз прекарах лятото работейки старата си работа по заведенията. Малко не му се нравеше това, понеже почти не се виждахме, но не ми правеше проблеми. Живеехме си нормално. Малкото часове, които имах бяха само негови.

Времето минаваше и всичко беше наред, но ми казаха, че за да запазя работата си трябва да работя целогодишно, иначе щели да си намерят друг човек. Имах нужда от пари, защото не мога да разчитам на родителите си да ме издържат и се съгласих. Разрази се скандал, който с много молби и извинения потуших. Втори и трети курс работех, но към края на трети курс разбрах, че съм бременна. Една вечер бях на работа и той дойде и ми предложи пред всички. Беше толкова мило и бях изключително радостна. Планирахме сватба, но се случи най-лошото - претърпях спонтанен аборт. След случката бавно започнахме да се отчуждаваме.

Аз се отдадох на работа, а той дори ме обвини, че заради тази работа загубих бебето. Така и не се оженихме. Аз се изнесох и заживях доста самотно. Доста пъти идва и ме моли да се върна. Мина почти една година, но не спирам да го обичам. Той все още иска да се съберем и казва, че ще бъдем щастливи отново. Единственото, което ме спира е, че когато имах нужда от подкрепа, той ме нападна, не беше до мен. А и какво? Отменихме сватбата, защото нямаше бебе. .

Трябва да съм бременна ли, за да иска да се ожени за мен? Искам да се съберем, но съм много наранена. Разговаряли сме на тази тема, но той ме убеждава, че ме обича и иска да сме заедно и да имаме дете. Сега се чудя да се върна ли при него или не? Сърцето ми го иска. За една година за миг не съм поглеждала друг мъж, но ме е страх да не остана разочарована отново. Ще направя ли грешка, ако се върна при него? ? ?