Заряза ме най-долно със смс след 2 години!

Бяхме заедно 2 години. По нищо не личеше, че обмисля раздяла. Или поне аз не забелязвах. Заряза ме със съобщение. Не посмя дори да ми го каже в очите. Излезе с оправданието, че го прави заради мен, защото ме обичал прекалено много и не искал да ме отделя от семейството ми (родителите ми не го одобряват и ествествено за да бъдем заедно трябваше да се откажа от тях). Каза ми, че винаги ще ме обича и мога да разчитам на него винаги, без значение дали вече е с друга или не. Целия ми свят се срина. Не ме потърси нито веднъж. Не съм искала да ми казва, че ме обича или че му липсвам. Исках просто веднъж да ме попита как съм. Седмица след раздялата тръгна с друга. Чувствах се отвратително и още е така. Само него си имах в този живот. Сега нямам нищо. Не мога да разчитам на семейството си, крайно враждебни са и за тях да плача за който и да е е крайно излагащо. Срещнахме се веднъж. Докато му връзвах мартеничка се разрева. Аз с него. Прегръщаше ме, целуваше ме. Каза, че мен обича, а към новата си има някакви чувства само. Изсмях се. Обича мен, но е с друга. И аз го обичам, но не се въргалям с друг, нали. Каза ми, че иска да е с мен отново. Че съжалява за начина по който ме заряза. Даде ми седмица да реша. Взех решението два дни по-късно. Звънях му, писах му да дойде, за да бъде до мен когато съобщя на родителите си. Не ми отговори.

След няколко дни ми писа, че не иска да има нищо общо с мен, била съм взела вече своя избор. Няколко минути го препрочитах и се питах какъв избор. Той ме заряза, той ме излъга, че иска да е с мен отново, а после се отказа. Събрах всичките му неща, не исках нищо, което да ми напомня за това животно. Писах му, звънях му, за да му ги върна, отново не ми отговори. Дадох ги на сестра му и тя ми каза, че от няколко дни гаджето му спяла при него. Призна ми, че преди няколко месеца довел някакво момиче и се затворили в стаята му. Не смеела да ми каже. Това беше последната капка. Гневна съм. Две години беше с мен. Заряза ме със съобщение, не му пукаше как съм, подигра ми се, кълнеше ми се че ме обича до болка и че никога не би ми изневерил. Не заслужавам това. Имам си достойнство. Цял месец се мъча заради него. Не ям, не спя, плача денонощно, отслабнала съм ужасно много, започнах отново да се режа. Не ме винете, моля ви. Разбрала съм го, че не е човекът, който съм си мислела че е. Докато аз страдам, той в същото време се въргаля с друга в леглото, в което до преди месец бе с мен. Обичам го повече от живота си и винаги ще го обичам.

Дори и след години винаги ще има част от сърцето ми, която ще е само негова. Но няма шанс да бъдем отново заедно, дори и да ми се моли. Никога няма да забравя как постъпи с мен единствения мъж, който някога съм обичала. Само се моля да спре болката по скоро. Мина месец, а тя се увеличава с всеки ден. Ужасно е! Исках просто да си излея всичко, за да ми олекне поне малко. Не мога да си представя да бъда с друг. А все ме съветват, че старата любов се забравяла с нова. Аз не мога да го направя. Не мога да понеса мисълта друг да ме докосва, а не той. Дотолкова съм свикнала с него, че сега живота ми няма смисъл просто. Моля ви, дайте ми съвет. Как да го преодолея? Сгреших ли като му върнах нещата? Сестра му ме увери, че той още пази моите. Дори и общата ни снимка е в хола им. Не знам какво да си мисля. Тези неща ми дават някаква жалка надежда, а знам ме е грешно.