Заряза ме заради кифла от офиса, която го разкара след 2 седмици

Извинявам се за дължината, но типично по женски съм детайлна.
Преди години започнах връзка с тогавашният си най-добър приятел. Не исках, от страх да не си развалим отношенията, но успя някак да ме излъже. И три години не съжалявах за което. Пожелавам на всички подобна връзка, да намерят такъв човек с когото да споделят всичко, който да ги движи напред, към по-добро и да е до тях независимо от нищо. Но на никого, и на най-големият ми враг не пожелавам подобен край.

Никога не съм предполагала, че ще стигнем до тук. Всичко беше чудесно. И дори и като гледам назад не виждам някакви знаци, насочващи към развоя на събитията.

След 3 години връзка, 2 от които в съжителство и годеж, любовта на живота ми реши да ме остави. Знам не звучи кой знае как, особенно имайки предвид повечето истории споделени тук, но нека довърша.

Този Декември ставах на 25. Приятелят ми ми организира парти с най-добрите приятели. В деня след рожденият ми ден разбира се реанимирахме. На него му беше много зле и предположих, че се е натровил от храна. Направих закуска, чайове, отвари, лекарства. И в един момент той излезе, върна се и ми заяви "Трябва да си тръгвам". В този момент умрях вътрешно. Без никаква индикация, без нищо.

Поисках обяснение и получих най-наглата лъжа "Искам да съм сам. ". ОК, казах си, обичам го и съм готова на всичко за него, дори и да го оставя. Събрах му багажа обадихме се на брат му да го вземе и го изпратих. А в багажа сложих подаръците за цялото му семейство, който лично избирах, купувах и организирах. На тръгване ме прегърна и ми каза, че винаги е на едно обаждане. Поредната лъжа.

На следващият ден се чухме. Поплакахме, поговорихме и наистина се надявах че след време ще се върне. Не съм грешала повече.
В деня след това му се обадих. Вдигна ми и ми заяви, че е по-добре да спрем да комуникираме, тъй като това пречело на Илияна. А коя е тя? Ами тя е колежката от офиса, с която е започнал връзка един ден след като ме оставя. Тя е тази, която в последните 3 месеца ми се е умилквала в офиса с цел да хванем шеф, който да ни издържа.

Тя е тази, която му е пишела съобщения по Вайбър в 1 през нощта. Тя е тази която седна със семейството му на Бъдни вечер и им е подарила моите подаръци.

И последно, тя е тази която се притеснила за мен и му казала, че ще ми е по-леко. Еми успя. Поздравления. И така приключиха всичките ми надежди за събиране.

Обаче тя не е съобразила едно нещо. Аз бях тази, която го взе от нищото и го издигна. Аз бях тази, която го записа в университет, помогнах му да започне да тренира, написах му мотивационните писма и документи за конкурса за мениджъри във фирмата. И това което мисля, че най-много я е подразнило, аз го издържах.

Надяваше се, че ще я води на почивки, ще й купува подаръци, ще я глези и ще изпълнява мечтите й. Но не си е дала сметка, че не той го е правел за мен, а аз за него. Малко ми е гадно, че злорадствам, но само това ми остана. Единственото, което мога да изпитам в момента е удоволствие от това да знам, че захвърли всичко но след двуседмичен романс и той беше захвърлен.

И сега се чуди и мае как да я спечели обратно. А тя се е прехвърлила към следващия, който си мисли, че ще й даде живота за който си мечтае. За жалост не осъзнава, че такъв човек не се краде, а се изгражда.

Та така пиша това не само за да си го изкарам от системата и да продължа напред, но и за да ви предупредя. Радвайте се на момента, защото не знаете докога ще го имате. И не правете на другите, това което не искате да ви се случва.