ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Той е наполовина циганин и родители ми ме тормозят

Той е наполовина циганин и родители ми ме тормозят

Той е наполовина циганин и родители ми ме тормозят
Историята ми е много дълга и наистина не знам откъде да започна. Момиче съм на почти 20 години. От малко селце съм и това е причина родителите ми да се интересуват изключително много от хорското мнение. По нататък ще разберете сами до каква степен. Краят на 2013 година беше изключително тежък за мен. Имах проблеми с бивше гадже, родителите ми ме тормозеха психически, трудности в училище. Запознах се тогава с едно момче, което ми даде опора. Отначало странях от него, държах се ужасно гадно, защото научих че майка му е циганка и просто не исках да му давам празни надежди. Знаех, че семейството ми не би го приело и просто не исках да се забърквам в тази каша, а и излишно да го наранявам. На момчето въобще не му личеше. Никога не бих си помислила, че е наполовина циганче, ако не ми бяха казали. Държах се студено месеци наред, но той нито веднъж не се обиди или отказа. И сърцето си знаеше неговото. Влюбих се и аз в него. Връзката ни беше идеална, никога не сме се карали сериозно, дребните и сладки караници си ги имахме всеки ден, но от тях сякаш го обиквах още повече и той мен също.

Криехме се в продължение на две години. Той ме запозна с цялата си рода. Изключително добри и топлосърдечни хора. Наистина роднините от линията на баща му са българи, а от на майка му- цигани. Но за мен това никога не е имало значение. Важно беше, че ТОЙ ме обичаше повече от себе си. Били сме заедно и в най-трудните си моменти, и в най-веселите. Бях заедно, когато сме нямали и стотинка в джоба, докато учеше за шофьорския изпит, когато си избираше кола, когато аз учех за матурите, радваше заедно с мен когато излязоха резултатите, тъжеше с мен след като нямах възможност да продължа да уча. Когато аз плачех-плачеше и той. Когато той се смееше-смеех се и аз. Такава любов никога не съм изпитвала. Винаги сме били наясно, че не можем да се крием вечно и колкото и да ни се иска да не свършва щастието ни, все някога щяхме да се изправим пред реалността. Само че аз отлагах това постоянно. Виждах, че се измъчва, защото знаеше че не мога да се откъсна от родителите си и да бъда с него. Не ме притискаше никога. Но преди два месеца нашия рай свърши. Той се отказа от мен. И го разбирам.

Две години го лъжех, че ще говоря скоро с родителите си, но никога не го направих. Той и не искаше да се отказвам от родителите си заради него, затова и ме остави. Страдах много, той също. Опитахме се взаимно да не се търсим, но все някой от двамата не издържаше и пишеше. Така 1 месец. През този месец родителите ми се държаха ужасно с мен. И постепенно разбирах, че съм избрала грешната страна. Не ме обвинявайте. Поисках да се видим и го направихме. Беше 1 март. Докато му връзвах мартеничка се разплака и аз с него. Каза ми че си има нова, но обича мен. И че не е щастлив. Заболя ме много. Решихме да пробваме отново. Не се събрахме веднага, но се виждахме. Докато веднъж не се разревах, че не мога да издържам аз да съм любовницата му, а друга да го притежава. Каза ми че са приключили, закле ми се. Отново ми казваше че ме обича, прегръщаше ме, целуваше ме. По-щастлива от мен нямаше. Но вече бях решена да говоря с нашите. Родителите му бяха твърдо зад нас и каквото и да ставаше нямаше да сме сами.

Знаех, че ще стане голям скандал и щяха да се намеша цялата ми фамилия, а не само майка ми и баща ми, но бях решена. Седнах и им казах всичко от до. Беше нещо страшно. Майка ми крещеше и плачеше, не защото аз съм нещастна без него и не ми се живее. Плачеше, защото нямало да може да погледне хората в очите. Нямало да може да го преживее. Щяла да се самоубие. Баща ми също, вдигна кръвно, разплака се, искаше да ме пребие. Казах им, че тръгвам с него и това е. Майка ми извика брат си братовчед ми да дойдат, че да се оправят те. Умрях от страх. Казваха ми в лицето, че само да го видят ще го убият. Даже му намериха номера и му звъннаха, псуваха го, обиждаха го и го викаха да дойде. Добре, че е бил баща му да го вразуми иначе момчето ми е било готово да дойде дори и с полиция, но да ме изкара. На другия ден нещата се бяха поуспокоили и родителите ми отново говориха с мен.

Били съгласни да се виждаме, само и само аз да съм добре, а не да ме намерят мъртва някой ден. Единственото условие е да не се женим. а след няколко години, след като те го опознаят вече да правим каквото поискаме. Бях съгласна. Дори те го извикаха и му казаха същите условия и той бе съгласен. Това за мен беше сбъдната мечта. Бях истински щастлива. Да ама това щастие трая само три дни. Майка ми се размисли и започна отново с нейните истории. Кара ме да го оставя, че ще страдам, той нямало да ме направи щастлив. Кара даже вуйчо ми, чичо ми, братовчед ми да говорят с мен. Заплашва че ще си спира лекарствата за нерви и сърце, за да умре и да ми тежи на съвестта цял живот. Щяла да си хване любовник и да се разбие с баща ми, за което пак щяло аз да съм била виновна.

Цяло село ни говорело, умирали от срам. Писна ми и й се разкрещях. " Ще го оставя, но чуй ми думите, аз от тук се махам. Не искам да ви виждам. Оставям си щастието заради вас и бъдете доволни. Но дъщеря вие вече няма да имате. " Много ми е тежко. Обичам го повече от живота си. Да избягам ли с него? Всички ме заплашват с полиция, че щели да ида и да избият него и семейството му. И все с такива подобни заплахи. Редовно е също и че майка ми си слага края на живото или че баща ми ще получи инфаркт. Съвета им е да го оставя, за да не срамуваме пред хората пък все някога ще го забравя. Точните им думи бяха това. Ужасно ме боли. Притискат ме. Не знам какво да правя. Без него не мога да живея. Оставя ли го, съм способна да се самоубия. И те го знаят много добре. Но нали хората ги говорят. За мен е важен какъв е човека. Може да е циганче, но душата му е по-чиста и от моята, дето съм българка. Много съм объркана. Мисля си, че ако умра за всички ще е по-добре. Стана доста дълга историята, извинявам се. Имах нужда да споделя на някого. Дайте ми съвети как да постъпя. Мислите ли, че биха изпълнили заплахите си? Знаете ли подобни случаи като моят? Моля ви помогнете ми с каквото и да е
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (6)

Изпрати
бай мангау
бай мангау
10.08.2016 10:07
Здравей малка селянке. Скоро ще разбереш че циганите не са като хората. те са примитивни, неуки същества.
4
5
juja
juja
27.04.2016 00:43
Вашата любов е като моята през огън и вода трябва да мине че да е истинската любов според мен забрави родителите с тях бъдеще нямаш твоето бъдеще е твоят човек с когото искаш да бъдеш йцял живот не слушай никой от ващи те вече са остаряла работа не оставяй любовта си бори се пожелавам ти успех
5
5
руснак
руснак
09.04.2016 22:41
Щом не ти мирише няма проблем. Ако съм на ваще, отдавна да съм ти теглил чертата. Ти се вече изпусната...
10
5
Галя
Галя
05.04.2016 16:04
аз съм била в същата ситуация . Няма да изпълнят заплахите си просто те плашат , а относно полицията и да дойдат полицайте нищо не могат да ти направят защото ти си пълнолетна
7
4
miglena
miglena
30.03.2016 17:53
Постави се на мястото на родителите си, поне за малко. Не казвам, че те са прави, но просто помосли и за тях.
10
3
miglena
miglena
29.03.2016 18:20
Естествено, че преиграват. Баща ти не може всеки ден да си получава инфаркти или инсулти, пълни глупости. Но, виж, в подобни села всички знаем колко напрегнато може да стане. За това е добре да действаш премерено, да не отиде вярно едната рода при другата и да се изпозаколят. Вариантът да избягате е добър - ти си пълнолетна, вашите не могат да те върнат насила. Стига да има къде да живеете, какво да работите и в крайна сметка да се устроите като семейство.
9
7

Рейтинг

4.2
Общо 5 гласували
5 1
4 4
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка: