За жените на мъжете...

Това може да бъде историята на онези жени, които тайно плачат, смеят се, срамуват се и само явно мълчат. Привидно плахи и смирени, поклащат глава и се примиряват със "съдбата". Преклоняват се на онзи мъж, но с малко "м", този тип не заслужава главни букви. Роден, за да подтисква и наранява. Но да, въпреки това ти си с него. И да, въпреки това отново мълчиш. Страх те е. .

За родителите ти, за детето ти, за спокойствието им. На последно място си ти, а не осъзнаваш, че от теб започва всичко. С теб свършва всичко, но сега мълчиш, не искаш да се оплакваш. Може би това е просто момент, през който трябва да преминете, може би е много напрегнат в работата си, може би ти си сгрешила, може би си го убидила. За да няма повече съмнения ще получиш шамар, опомни ли се? Сигурно не трябваше да му говориш така, ядоса го.

Да, той беше прекрасен, не. . той все още е прекрасен, скоро ще си спомни колко те обича и ще заживеете щастливо до края на дните си. Той се прибира пиян, и ето, май твърде скоро дойде края на твоя ден. Събуди се, ти все още си жива, разочарована, но жива. Няма да се отървеш така лесно. Ти се необходима, трябва да подхраниш неговото его, мисията ти все още не е проключила, а сега заспивай. . утре може би, всичко ще бъде напълно различно.

Да, ще бъде! Но ти, вече не трябва да си там. Ти трябва да събереш сили, да събереш себе си и всичко, което ти е необходимо и да се изправиш пред него, твоят мъж. Онзи, който те носеше на ръце, разсмиваше те, разсейваше те. Май вече няма и следа от него. Погълнат от омраза, но защо? Нямаш обяснение. Но си сигурна, че вината е в теб! Е, тук малко си се объркала.

Ти нямаш вина за това, в което се е превърнал, или винаги е бил? Ти си виновна само пред себе си, защото все още си там. Защото и ти самата не знаеш как успяваш да издържиш, психически, физически? Самата ти нямаш представа колко силна си, за да изтърпиш всичко това и колко слаба си, за да го прекратиш.

А, ако вложиш цялата тази сила в нещо градивно, нещо което не те разрушава, а напротив връща те обратно в света на живите? Дали няма да е по-добре и за теб, и за детето и родителите. Те ще бъдат здрави, но ти няма да си. Днес ще сложиш слъчеви очила (слава богу, че сезонът ги предполага, иначе как щеше да скриеш сината? Болят те ребрата, но нали не се вижда, не е необходимо да лъжеш, че си паднала, за втори път този месец).

Момичета, това не е съвет. Това е света, в който живеем и ако вие, не го направите по-добър, не помогнете на майка си, на приятелката си, на себе си. . за какво изобщо ни е този свят? Дайте пример, а не предупреждение.