Преди бях щастлива, сега съм повече от нещастна
редакция:
Здравейте.
Дълго мислех и накрая реших да пиша. От 2 месеца се чуствам сама, неразбрана, искам да отида някаде далече от проблемите, но уви не мога. Всеки ден си слагам маска на лицето, защото не искам никой да разбере, колко съм слаба в последно време.
Преди бях по-щастлива, но сега изпитвам едно гадно и странно чуство, което ме кара да мисля, че смъртта е единственото решение на проблемите. Ако се замислите наистина е така.
Колкото и да бягаш от от хората, дори и да се опиташ да живееш нов живот в друга държава и с нови приятели, спомените ще те връщат в миналото. Не съм решила да се самоубивам и няма да го направя.
Просто искам да попитам, дали вие някога сте се чуствали така и ако сте, кажете ми какво да направя. Не съм човек, който може да говори свободно за проблемите си пред приятели и близки, крия всичко в себе си и може би това е проблема.
Мислих, че с времето всичко ще се оправи, но този път не е така. Вече не знам, какво да правя, но знам, че ми е нужен съвет.
Дълго мислех и накрая реших да пиша. От 2 месеца се чуствам сама, неразбрана, искам да отида някаде далече от проблемите, но уви не мога. Всеки ден си слагам маска на лицето, защото не искам никой да разбере, колко съм слаба в последно време.
Преди бях по-щастлива, но сега изпитвам едно гадно и странно чуство, което ме кара да мисля, че смъртта е единственото решение на проблемите. Ако се замислите наистина е така.
Колкото и да бягаш от от хората, дори и да се опиташ да живееш нов живот в друга държава и с нови приятели, спомените ще те връщат в миналото. Не съм решила да се самоубивам и няма да го направя.
Просто искам да попитам, дали вие някога сте се чуствали така и ако сте, кажете ми какво да направя. Не съм човек, който може да говори свободно за проблемите си пред приятели и близки, крия всичко в себе си и може би това е проблема.
Мислих, че с времето всичко ще се оправи, но този път не е така. Вече не знам, какво да правя, но знам, че ми е нужен съвет.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 1
50
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Каквото и да си преживяла, със сигурност няма да го забравиш и спомена за него винаги ще е с теб. Но се опитай, колкото и да е трудно( казвам го от личен опит) да се изправиш на крака и гледай напред. Наистина най-голямата ти грешка е, както казваш, че трупаш всичко в себе си. Напротив споделяй го с всеки, говори свободно за проблема. Когато ти се плаче си плачи, когато ти се крещи, извикай за да излезе всичко от теб. Вярвай, че след лошите неща следва и нещо хубаво. Пожелавам ти го от сърце.
Моят съвет е да не се съсредоточаваш в случващото ти се в момента, а да гледаш в преспектива. Всеки има добри и лоши моменти, живота е един постоянен цикъл, затова както всички хора правят и ти преодолей този момент, колкото и да е дълъг, защото след него ще дойде отново щастие. Просто не се задълбочавай в проблемите, приемай ги за нещо нормално и преходно до следващия път.
Успех.