Имам всичко, но без любов съм нещастна

Здравейте Всъщност не знам от къде да започна. Млада жена съм на 26. Имам късмета да съм от добро, здраво семейство с традиции и ценности. Всичко до тук звучи добре, нали? Проблемът, който обаче ме терзае, се състои в това, че в момента се чувствам ужасно изгубена. Нямам намерение да пиша фермани или да ви отегчавам с биографията си, затова накратко искам да споделя с вас самотата си.

Имала съм връзки, при това дългогодишни. С последния мъж живяхме заедно почти 3 години. Раздялата си е раздяла. . . трудна, но не непреодолима. Понякога си мисля дали примера, който имам с родителите си не ми изиграва лоша шега? ! ( Те са заедно от 32 години, щастливи, обичащи се). Лошата шега за мен се състои в това, че винаги съм мислила, че това е нормалното статукво, но за съжаление не е така.

Като дете на такива родители. . . за мен(поне докато бях по - малка) беше нормално да си мисля, че нещата стават някак си лесно, от само себе си, но не е така. Искам да имам това, което те имат - здраво семейство и деца, а това ми изглежда като химера днес. Далеч съм от мисълта да се самосъжалявам или да търся съвети от типа: "за всеки влак си има пътници", просто се чудя. . .

Имаш всичко. . . образование, добра визия, чувство за хумор, добра и доходоносна работа, знаеш цената си. . . и все пак си самотна. Какво липсва на такъв човек, за да бъде щастлив? Неадекватна оценка на обществото днес, болен идеализъм. . . или просто ти е писано да си черната овца?