Нещастна съм всеки божи ден

Здравейте. На 17 г. съм и живея в малко градче. Имам приятел от 15 годишна, той е с 8 години по-голям от мен и живеем в различни градове. Както се казва той живее в голям град, а аз в провинцията. . . В началото всичко беше хубаво. Прибираше се често, разбирахме се, но месеците и годините минават.

Изневерихме си, първо аз на него, после той на мен. Но така и не можах да преглътна измяната му, въпреки че бях първата направила я. В момента продължаваме да сме заедно, но аз съм непрекъснато мнителна, не му вярвам, а той е категоричен, че ми е верен. . .

Имам чувството, че съм с него по-навик, но пък го обичам. . . а когато стане дума за раздяла, той е готов на самоубийство Какво да правя?

Друга част от живота ми е постоянното нещастие и обвиняване към самата себе си, че не е трябвало да съм се раждала, че преча на всички. . постоянно плача.

Ходих на психолози, на психиатри, пих успокоителни, но нищо не помогна и си живея така. . самотно и обвинявайки се всеки божи ден.