Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Самотен вълк търси своята вярна вълчица!

Самотен вълк търси своята вярна вълчица!

Самотен вълк търси своята вярна вълчица!
Здравейте,
Четящи хора!

Ето, че реших и аз да се изповядам пред Вас!

Млад мъж на 30 години съм. Ще се нарека с инициали И. К.
От много време насам си търся другата част от мен. Търся си жена, с която да ми отпочине душата. Жена, с която колкото и лудо и ексцентрично да прозвучи, просто да тръгнем за някъде - само двамата. Да се посветим един на друг и да заживеем един общ живот. Да се впуснем в едно приключение - без страх и без паника. Търся си жена способна да рискува. Казват, че където са двама посветени силно един на друг и на една мечта, тогава цялата Вселена започва да им отваря път и да им съдейства. Е, аз търся именно това. Търся тази жена, която няма да се интересува какво имам и какво нямам, какво може да получи или да не получи от мен, дали ще бъде трудно или лесно и да не се вълнува от изпитанията, по които ще е нужно да минем. Иска ми се тя да е зряла, колкото съм аз, да бъде земна, колкото съм аз.

И тук ще се обърна вече по-лично: Ако ти, която четеш това, се припознаваш в написаното от мен, ако ти е писнало от лъжите и фалша в този свят, ако искаш отдих и сърце, в което да се приютиш, ръка, която да хване твоята и душа, която да гледа в унисон с посоката на твоята - тогава ме намери и поискай сбъдването на тази различна реалност.

За 30 годишния си живот на тази земя мога да кажа, че животът ми не е цветна рубрика. Преживял съм всевъзможни бури, наказания от съдбата, тежки изпитания, много разочарования и хиляди степени на болка и страдание. Нямал съм дом, живял съм по улиците, бил съм отхвърлян, съществувал съм на принципа на оцеляването. Изживял съм десетки нещастни любови, които не дочакваха дори и утрото и си отиваха със скоростта на светлината, след което в най-мрачните си периоди оставах отново сам, разкъсан в душата и борещ се с неправдите на земното Съществувание. Не съм някакъв бройкаджия, нито наркоман или безмозъчен фантазьор с раздуто и безплодно самочувствие. Напротив - съвсем обикновен, земен и спокоен човек съм. Човек, който беше в ада и още е там. И търся вече рая. Промяната, която да ме озари.

Сега, от около половин година водя доста интертен живот, който вече усещам как ме изцежда. Душата ми всекидневно ми дава индикации, че е нужно нещо да се промени, че е нужен смисъл, за който да се захвана, за да се спася.
Казвам изрично, че не съм паралия, не съм "успешен" според идеалите наложени в това общество. Нямам висше образование, нито лека кола или други привлекателни неща. Нямам какво да предложа на този етап освен истинска и всеотдайна обич, и оттам нататък ако е рекъл Всевишния - заедно с жената до мен, можем да си намерим пътя, да израстваме заедно, да се реализираме заедно и просто да бъдем.

Мечтая си за щастливо семейство, за дом пълен с радост и хармония. По природа съм романтик и изключително грижовен. Но за огромно съжаление - неоценен. Мъжете като мен не са на почит. Тях рядко някоя жена ги вижда и цени. Особено ако животът ти е тежък, жените бягат от теб като дявол от тамян и търсят лесните мъже - онези, които ще им осигурят лесен живот. Но те не знаят, че не винаги лесното е полезно. Понякога ти излиза твърде тежко, та дори и. . . . горчиво на вкус!

А аз от години си мечтая за различен живот. Но сам не мога да го осъществя. Нямам стимул. Друго е, когато още едно създание реши твърдо да застане до теб. Оттам нататък когато знаеш, че има кой да те последва, нещата сякаш стават по-различни.
Иска ми се с някоя жена, както казах от началото на изповедта, да отидем някъде - например в някое малко селце, където да си създадем един уют доколкото можем. Да си поддържаме дворчето на някоя къщичка, да живеем в хармония с майката земя. Има толкова много запустели къщички, които хора предоставят срещу поддръжка, за да не им се разрушава самия имот. Все ще намерим своя начин да се справяме. Важното е само да се харесаме и да гледаме в една посока.

Другото, което също е вариант, е аз да отида да живея при някоя самотна жена, без значение населеното място. Било град или село. За предпочитане в градове като Монтана, Пловдив, Асеновград, Стара Загора, Бургас, София или някъде около тях. Не ми е проблем ако жената има дете, аз обожавам децата. Не ми е проблем и ако жената не е от български произход. За мен е важно просто да е читава като човек и да няма други хора, които да ни се месят в отношенията и живота.
Това, което искам е спокойствие.

Знам също, че има момичета, които са изоставени, израснали по домове, както и такива, които проститурат за да оцеляват. Има и такива, които страдат от емоционални проблеми - панически атаки, свръх-стеснителност, фобия от хора и тълпи, отчаяни са и т. н. Готов съм да обичам безпределно едно такова момиче!

Аз самият страдам от тежки емоционални състояния и от години имам трудности с реализацията. От 7 месеца се грижа за животните (пернати животни) на един човек, който е животновъд, и живея в стая, която той ми е дал. Някак се справям, но ми е все по-трудно някак си, а и самотата ме убива. Все пак тялото си има нужди, иска да се слее с друго човешко същество, да чувства ласка, интимност, завършеност. Така и душата има нуждата да се обгърне с друга душа. Затова пиша, че без значение от гореизброените варианти, съм готов да бъда до някоя такава жена и да я обичам. Вярвам, че заедно можем да се излекуваме и да отгърнем нова страница в живота си.

Която и да си, нека дойда при теб. Или ти просто ела с мен и да тръгнем заедно, към нов и сплотен живот. Не мисли, не анализирай, живота е кратък. Хвани този миг, защото може друг да няма.

Е, това беше моята изповед и молба на мъжката ми и ранима душа. Не знам какво си мислите за мен, може да мислите, че съм някакъв луд, странен, пропаднал и прочие още квалификации, но това си е ваше право какво ще мислите. Аз познавам себе си, душата си, сърцето си и зная кой съм. Зная какво и как искам да бъде.

Благодаря за прочита и се надявам на отклик.
Ще помоля всякакъв вид фалшиви хора, неориентирани жени, хора с изкривени наклонности, както и мъже, да не ми пишат.

Нека писмата, които ще получа да бъдат истински, какъвто съм аз. Защото аз търся нещо истинско. На фалшификати се наситих.
Поздрави!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Изпрати

Рейтинг

5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка: