Една отчаяна човешка история с неясен край

Здравейте,

Аз съм едно младо момче с много житейски проблеми. Искам да ги споделя тук, поне е анонимно. И от началото още ще кажа, че каквото опиша е само малка част от моята история, но не е всичко. Ако трябва да разкажа всичко - то си е направо за някой сюжет за хорър филм или книга.

Израснал съм в семейна среда на насилие, алкохолизъм, крайна бедност, преживял съм и тормоз в училище. Моят баща често ми нанасяше побоища от най-ранна възраст. Бях само на 5 години когато отнесох първия сериозен побой от него. Той цял живот е бил женкар и агресивен човек, както и завършен нарцисист. Моята майка е слаба жена с доста болести, поради това че дълги години търпя терора и манипулациите на баща ми. Родителите ми се разделяха и се събираха стотици пъти. В крайна сметка съм израснал при майка ми и баба ми, но баща ми не спираше дори и от дистанция да отправя своите манипулации и заплахи.

Бях на 4 години и половина когато се роди второ дете - моя брат. С неговото идване на този свят аз станах отхвърленото дете, а брат ми беше любимецът на семейството. На него от дете се говореше, че ще има всичко, че е най-прекрасното дете, а аз бях считан за нищо, за второ качество стока. Така брат ми растеше самовлюбен и истеричен подобно на баща ни. Дори е посягал на нашите, ала те винаги го защитаваха и каквото и да станеше аз бях този, който отнасяше наказанията, нападките и насилието. Дори на няколко пъти собствената ми майка ме е предавала на баща ми да ме бие, под предлог, че трябва да бъда контролиран и възпитаван.

Освен това майка ми има брат - мой вуйчо, който страда от алкохолна зависимост и редовно щом се напиеше, започваше да прави пиянски скандали у дома. Стигало се е до там посред нощ да отиваме да спим в съседи заради неговите пиянства и крясъци. Общо-взето израснах в такава токсична семейна обстановка.

Тук прибавям и училищния ад. Тръгвайки на училище, понеже бях притеснително и много плахо дете, някак различен от съучениците си, понасях всякакви подигравки и тормоз, нямах приятели и общо-взето бях винаги самотен и отритнат и дните ми в училище бяха живо изпитание за психиката ми. Това беше причината, поради която учих само до осми клас и психиката ми беше рухнала, след което прекъснах образованието си и настъпи период в който се затворих в себе си, правех си рани по ръцете, мислех за самоубийство и оттогава започнаха големите депресии в моят живот. Баща ми се отрече впоследствие от мен. Считаше ме за негодник, който е посрамил "висшия" му авторитет.

Едно от събитията, което също ме беляза особено силно, беше операцията в коремната област, която преживях когато бях само на 13 годишна възраст. Това беше деликатна операция от която лекарите констатираха, че има някакъв риск да съм стерилен, тоест да не мога да имам деца. Искаха отпосле да отида на спермограма, изследване, чрез което да се установи резултатът и да се види дали имам такъв проблем или не, но аз така и не отидох защото предпочетох да не зная стерилен ли съм или нормален. Вероятно много хора биха предположили какъв шок е това за едно 13 годишно дете. Всъщност от този момент нататък започнаха нощните ми кошмари и много други тежки емоционални епизоди.

Травмите в моя живот са много. Още от 10 годишен развих панически атаки, депресия, фобия от попадане в колектив, нощни кошмари, чувство на умора и т. н. , които състояния влача вече години със себе си, поради липса на възможности да се лекувам.

Настъпи нещо като спирачка в цялостното ми развитие и реализация. Така и не успях да постигна някакъв успех в това общество.

От 2013та година насам, през изминалите няколко години не спрях да правя опити в търсене на своето място под слънцето, за да живея отделен и самостоятелен човешки живот. Събирах някакви средства за път и се махах от ужасната среда, в която се намирах толкова години и която ограбваше живота ми. Но все не ми се получаваше - или попадах на погрешни хора, които грам не ме разбираха и се отнасяха с неуважение към мен, или попадах на такива, които искаха да злоупотребят по множество начини с мен като използват болката ми за собствените си егоистични цели. В крайна сметка се случваше така, че оставах абсолютно сам и по улиците, бях скитник и бездомен, нощувах по между-блокови пейки и чакалните в жп гарите. Много дъждове са ме валяли, много студ, глад и страх съм преживял.

Не можех да се реализирам и да изляза от това тежко състояние на живота си. Каквото и да опитвах да направя - то просто не се получаваше и бокирах емоционално.

Дълго време циклих на едно положение, след което правех грешката да се връщам отново в отровната среда, в която бях толкова години, а там ставаше все по-зле ситуацията ми. След известен период време отново заминавах и търсих всевъзможни решения и така минаха около 4-5 години от живота ми. Ходил съм по различни организации, комуни и всякакви такива учреждения, но нямаше отклик и промяна на живота ми. На няколко пъти попадах на лоши места, нещо като затворени общества, от които слава Богу се усещах навреме и бягах от тази пропаст.

В крайна сметка, Слава Богу, благодарение на една прекрасна жена, която истински ми помогна и която чувствам като духовна Майка, през пролетта на 2017-та година щастието се усмихна в моя живот и успях да се настаня в Северозападната част на България, имах си самостоятелна квартира-една стаичка. Беше много трудно защото всеки месец закъсвах финансово и едва успявах да си плащам сметките, с помощта на добри хора отвън и отчасти с помощта на дребни средства, които си изкарвах докато помагах частно на разни хора които ме викаха от време на време. Но от друга страна бях щастлив, че най-сетне има някаква крачка и то стабилна, по пътя на напредъка в моят живот. Така живях около година и нещо. Тази жена, моята духовна Майчица ми помагаше много и не е преставала да ме подкрепя, за което благодаря до ден днешен!
Всеки ден беше тежко изпитание предвид моите дълбоки емоционални състояния.

В един един момент обаче, се случи така, че трябваше да напусна квартирата. Просто така се стекоха обстоятелствата и аз останах отново на улицата. Прекарах няколко дни така, след което реших инстинктивно и тръгнах за друго място. Това беше в края на октомври месец миналата година. Изкарах 29 дни отново на улицата, само че в друг град, този път в Южна България. Нямаше алтернативи и не знаех какво да предприема. Благодарение на едни добри хора от ордена на Майка Тереза, които се занимават с благотворителна дейност и помощ на нуждаещи се хора, успявах три пъти седмично да вземам някаква храна и така оцелявах.

След това стана така, че една жена от гарата, с която се заговорих и пихме кафе, ми помогна и ме насочи към един човек, който живее в един краен градски квартал и отглежда кокошки, гъски и патици. Жената ми каза, че този човек отдавна си търси някой, който да се грижи за животните му, като бил готов да предостави стая, храна и седмично заплащане. В крайна сметка нещата се случиха и аз дойдох при въпросния животновъд и вече седем месеца съм тук. Общо-взето се задържах. Проблемът е, че всеки ден тук е една повтаряща се действителност и емоционално аз ставам все по-зле, въпреки че имам подслон, храна и прочие. Животните са много - близо 350-400 броя са. Тежко е като цяло, особено когато трябва да се чисти двора от калта и други подобни дейности. Въпросният човек ми дава само някакви 15 лв на седмица, както и храна и подслон. До преди 3-4 месеца ми даваше по 35 лв. на седмица, но после ги намали на 15 лв. Случва се така, че реално погледнато аз почти не се виждам с пари в себе си. . Освен това самият човек е с доста особен характер, на моменти е ироничен, също и доста закоравен емоционално и често не ме разбира, на няколко пъти имахме сериозни конфликти. Но въпреки това аз давам максимума от себе си за да вървят нещата тук, въпреки че отвътре ми е страшно тежко и е луда борба всеки ден.

За щастие има и моменти, когато този човек се държи що-годе добре. Но не мога да кажа, че е добър като характер.

Последните два месеца нещата отидоха на зле и се нагнети доста напрежение.
През зимата, от началото на Януари до към средата на Март месец аз преживях едни особено драматични събития и се потопих в още по-дълбоки депресии. Оттогава насам до настоящият момент се чувствам сринат. Въпреки това си върша тук задълженията, макар и да ми струва огромно усилие всеки ден. Но изобщо никой не ме разбира и усещам как искам вече да се махна от тук, защото е задушаващо. Душата ми се чувства като в изолатор и затвор. Осъзнавам, че за пореден път, в живота ми е нужна промяна и трябва да напусна оттук за да си поема отново собствения път - някъде, където да започна отново и начисто. Но към момента нямам никакви други варианти. За човек с моите проблеми е много трудно.

Това, което преживях в периода Януари-Март, беше едно особено тежко разочарование, вследствие на изоставяне от момичето, в което се влюбих. Оттогава всъщност съм в още по-дълбока депресия, съпроводена с тотално нежелание за живот и изобщо за каквото и да е. Усещам, че трябва нещо да се промени, но не зная какво и как. Става дума, че се опитах да помогна на едно момиче, което проституираше и беше по улиците, самотна и нямаща си никого. Срещнах я до една автогара и още когато я видях се влюбих в нея. Влюбих се искрено и с цялото си сърце. Заговорихме се и тя ми сподели историята си, която е не по-малко покъртителна от моята. Въпросното момиче е с диагноза Параноидна Шизофрения, дори взема пенсия по болест. Получила е тази диагноза в резултат на преживяно отвличане и изнасилване, както и всевъзможни други шокиращи неща. От години тя живее така, ходи при различни мъже, които временно я приемат и после я гонят отново на улицата.

Срещахме се с нея няколко пъти. Аз й бях сексуален клиент и едновременно с това - духовен слушател и поддръжник. Дори я бях взел от едно място, където тя беше при някакъв друг мъж. Исках адски много да бъдем заедно и да й помогна да се лекува, като й дам цялата си подкрепа и любов. Проблемът беше, че този човек с животните при когото работя, отказа категорично да я приеме и нея тук с мен, след като му разказах преди това за случая. Аз нямаше как да оставя момичето само и в това положение, така че взех решението да напусна работата при тоя човек, след което останах заедно с въпросното момиче на улицата. Три денонощия бяхме с нея в една чакалня - там нощувахме, а през деня обикаляхме в търсене на някакъв изход. Аз я пазех като очите си. Бдях над нея и бях щастлив, че поне сме заедно и че тя е с мен. Търсих всякакви варианти да ни помогне някой и имаше хора от две организации, които бяха готови да ни помогнат с временно настаняване или някаква квартира, но парадоксалното беше, че момичето отказваше да ходим където и да било, изпадаше внезапно в някакви истерични кризи (вероятно от шизофренията) и аз трябваше да я успокоявам и не можех да предприема каквото и да е. Чувствах се изчерчан, изморен и объркан. А хората искаха да отидем до въпросните организации за да ни консултират и да преценят как да ни помогнат като за начало.

Момичето уж казваше, че иска да сме заедно, че каквото е нужно ще направим за да се подсигурим, но в следващия момент изпадаше в тежки кризи, започваше дори да ме обижда, погледа й се сменяваше, сякаш ставаше друга личност. Аз бях вече тотално изчерпан, тъй като почти не спях покрай нея и преживявах огромно напрежение. И вече на третия ден от безплодното ни скитане по пътищата, тя просто избяга, след като за пореден път се скарахме и изпадна в емоционална криза. Каза ми, че не иска да ме вижда, тръгна сама по улиците и аз не можах да я спра. Бях съсипан. Поседях на една бесетка с идеята да асимилирам какво по дяволите се случва, после тръгнах да я търся, но не я намерих никъде. Минаха се около 2 часа и стана така, че я видях да върви с някакъв друг мъж в един друг квартал. Това съвсем ме съсипа. В този момент разбрах, че каквото бях мечтал и всичките планове които имах, просто се сринаха като пясъчна кула в краката ми.
Нямаше какво друго да направя и с мъка се върнах отново при човека с животните. Оттогава обаче, не съм същият човек и всеки ден е една тегоба. . И. . Огромна самота. Оттогава не знам нищо за това момиче, пробвах да й се обадя, телефонът й е изключен. Нямам представа къде се намира и с кого е. Всяка вечер щом легна да спя сънувам шокиращи кошмари, а после щом се събудя се чувствам така, все едно валяк е минал през мен.

Сякаш съм изчерпал напълно този дизайн от живота си и усещам, че искам нещо да се промени или просто да замина за някъде, за друг град. . Да ми се случи нещо ново, различно, нещо, което да ме повдигне отново от тинята, в която усещам как се давя. Но съм без каквито и да е възможности на този етап и това ме потиска особено силно.

Искам да намеря някакво решение за да мога след това да направя още един опит да потърся въпросното момиче и да опитам отново да й помогна и да я обичам. .
Или просто да се впусна в нова реалност, нова любов, за да излекувам разбитата си душа.
Не знам, но ако има хора, които могат по някакъв начин да помогнат на един разбит човек като мен, хора, Чисти по дух, а не с користни помисли - ще се радвам да се свържете с мен и първо да се запознаем и комуникираме. След това ще видим.

Ще се радвам ако мога също някаква жена да открия, с която този път наистина да намеря пътя - към себе си, към любовта, към нещо различно. Защото може би само така ще успея да превъзмогна всичко това, което ми се случи напоследък и изобщо през последните години.

Знам, че има и други хора като мен, с подобни истории, с подобни съдби. Свържете се с мен ако желаете, поне да се подкрепим. А защо не и да станем общество на различните. Тези, които в този потресаващ свят остават необичани, невиждани, нечувани. Тъжно, нали? !