Връзка с женен мъж

Ти си толко пропаднала и тъпа че не знаеш даже какво искаш. Искаш по празниците да си сама, искаш да си на повикване - когато звънне да тичаш за едното чу..не, да вероятно ти говори колко те обича колко си му нужна и т.н само и само да получи от теб това което не получава от жена си. И до кога така замисляла ли си се изобщо можеш ли да мислиш че след време ще си намери друга по млада от теб и ще те зареже. Ама какво ли ти обяснявам на една пача.

аз те подкрепям,живей за мига,живота е един за всички,които с когото иска с него да бъде,гледай себе си и след като ти е хубаво с този човек продължай смело напред :)

Пожелавам ти, когато се разделителна да останете приятели! Аз го преживях, но не комуникирането ме побърква все още! И всичко е от както Разбира, че имам приятел и живея заедно с него на хиляди километри от него. Може би вината е и в мен....???

Здравей ,аз сам в същото положение вече 8 години и аз също съм на 27 ,разликата ни е 20 години и не мога да живея без него,опитвах, но не става и той ме обича доказал ми го е много пъти !При мен е малко по различно с жена му работя заедно и уж ми е шефка, да ама не каквото кажа аз това става,дори тя знае , че аз съм жената и се примирява.Понякога я съжалявам,но пък съм решила ,че до като ми е хубаво ще съм с него.Знам, че всичко се връща ,но скъпа моят съвет е живей за мига !Веднъж се живее!!!

Няма к'во да се замисляме на кой, какво му е.. ДА СЕ Е РАЗДЕЛИЛ с жена си, като ще опира до друга, дори и да разбие семейството си жена му трябва да ЗНАЕ, ами ако разбере след още някоя друга година,че е живяла години наред в лъжа, по-добре ли ще е? Да не казвам до какво може да се стигне..... Какви са тези глупости.. вече живеем в свят ЛИШЕН тотално от каквито и да било ценности. Свят пълен с ШАВРАНТИИ. На 21 години съм, направо тотално разбит откъм мечти за нормално семейство в бъдеще, заради ето такива истории, които са 80% в живота. БЪДЕТЕ ИСТИНСКИ И ИСКРЕНИ, живота е твърде кратък за да лъжеш някого години наред!

След като той търси щастие, развлечение или каквото и да е извън дома си, значи не го получава там! Аз лично може би щях да изпитвам огромно чувство за вина ако бях на твое място, но знаеш ли колко са хората като мен? Ужасно малко!!! Повечето изобщо нямаше да се замислят и знаеш ли защо, всеки търси първо собственото си щастие. И може би и ти трябва да го направиш...само вие двамата обаче знаете как. Недей да търсиш мнения по форуми, това са хора, които не познават нито теб,нито него, нито жена му, нито живота ви. Никой освен вас не може да направи реална преценка на тази ситуация и не бива да се ръководиш от мненията на непознати. Това е моят съвет.Никой не е идеален и няма право да те съди или да те оправдава, това са просто хора с ограничен мироглед, които не приемат друга гледна точка.

Объркани, неадекватни момичета като теб винаги ще има и винаги ще чувствате нужда да подчертаете, че сте добър човек (сякаш изпитвате нужда, да го поясните, сякаш нещо подсъзнателно ви кара да мислите обратното, което е вярно). Никакво семейство не си закрепила, тъкмо обратното. Човек е човек именно понеже притежава самосъзнание, нещо което такива като теб не ползват често. Изречение като "Исках да бъда свободна и да не се съобразявам с настроенията и желанията на когото и да било." подчертава колко негоден човек си в мисленето си, за жалост в НОРМАЛНИЯТ живот ТРЯБВА да се съобразяваш, понеже ако всеки беше като теб - нямаше да е много весело за който да е.
Мнение точно формирано нямам, но просто изпитах нужда да напиша, че не си добър човек, поне не такъв какъвто ти се иска да бъдеш. Всеки се наслаждава на въображението си, като си придава качества и действия, които реално няма и не прави, но се чувства удобно да ги мисли за себе си, реалността обаче изключително рядко е същата. Остани си със здраве и дано ти се набие нещо в кухата глава, та видиш ли - промениш се.

Здравейте,прочетох Вашата история,и се замислих за доста неща.Ще споделя някои от тях.Любовта е относително понятие,тъй като всеки от нас я разбира различно.Много често хората я бъркат с потребностите си ,дали биват удовлетворени или не,влагат смисъл в малките жестове,дават си надежда,искат да са обичани и желани.Но.Винаги има едно но.Връзка от разстояие,в която двойката не живее под един покрив,не споделя ежедневието ,хубавите и лошите моменти заедно,не е двойка която е изпитала любовта си.Моят опит говори,че...това което се случва във връзката,когато всеки се прибира сам у дома,или има откраднато щастие,за малко,е просто висящо във въздуха "нещо".Ако вие с този човек имате реалната възможност да живеете заедно,никой от вас не знае кое и колко ще се промени.Колкото и човек да се залъгва-аз не искам обвързване,ама го обичам...все си мисля,че всъщност всеки иска да обича и да бъде обичан,да споделя живота и всичко хубаво и лошо с любовта в живота си,да заспива вечер в едно легло с него,и да знае всички онези малки неща които дават щастието.За мен няма нищо по-хубаво от това.Моята връзка е такава,срещнах я преди 2 години,и дори сега когато сме в труден момент,и ни предстоят много промени,много нови неща,ние сме заедно,и за секунда не сме спрели да се обичаме,дори когато сме се карали.Любовта е лудост,тя е всичко от което човек има нужда за да лети,за да бъде себе си.Аз не обичам да съдя,хората сами живеят живота си и преценяват.Но... връзката със ангажиран човек,колкото дава,толкова и взема.Дава според потребностите,на някого ласка,на друг парички.Въпроса е-обичам го,но не искам да съм ангажирана,и смятам че му помагам в брака-колко отговаря на истината,колко всъщност помага една извънбрачна връзка,по кой стандарт,и в крайна сметка,кой до колко е щастлив?Или всичко е за момента,пък каквото стане.И така да е,след това после, идват последиците,за които хората много рядко мислят,а дали могат да живеят с тях.

Здравейте млада госпожице,прочетох вашето споделяне,искам едно да ви кажа само,сега сте млада,привлекателна,обгрижвана от този мъж,материално осигурена(сигурно),мисли ли ли сте след 20г.какво ще ви е положението,дали ще е като това,ако сте омъжена и имате деца и един ден разберете че мъжът ви има връзка с по-млада жена,както сте вие в момента,как бихте се почуствали.Моя съвет е че един ден ще има възмездие,не го забравяйте,и че съдбата ви може да се обърне на 180гр.,замислете си че в момента вредите на семейството му,макар и жена му да незнае,семейството е една крепост и някой страничен човек влезе ли там всичко се обръща с главата нагоре.

Здравей.Аз съм във същото положение като теб със тази разлика че имам две деца.Разведена съм.Имам си женен мъж любовник който издържа мен и децата ми и се грижи за нас като за свое семейство.Не искам да се развежда защото искам свобода.Стига връзката да ви удовлетворява продължавай така но се и замисли че неговите деца ще пораснат а ти свои нямаш.Успех