Изповед на един мъж

Някои неща не се забравят, явно и ти няма да забравиш това момиче. Може и никога да не изпиташ толкова силни чувства към някоя друга. Но благодари на бога, че си познал любовта, защото много хора не знаят какво е това.

Бастуни. .. сте всички тука...

Тоя студент има и друг акаунт където е жена,само,че сега не ми се търси статията.Май историите в сайта са измислени.

И при мене е така. На 31 съм. Преди 2 години ми се наложи да се преместя в малък крад. Момичето с което бях от почти 5 години дойде с мен. 1 година по- късно ме заряза. Вече не сме заедно 1 година, но аз неспирам да мисля за нея и да я обичам. Мога да откача. Почти всяга вечер съм безсмъртен,но това не ми помага. Времето му е майката. И нас ще ни угрее някой ден.

Слушай Студенте, я си отговори сам на въпроса - ти защо не можеш да забравиш това момиче - защото още я обичаш или защото още не можеш да преживееш начина по който те е напуснала и болката, която ти е причинила с това??? Аз отговора го знам, но трябва ти сам да разбереш този отговор и после ще ти е по-лесно и ще знаеш какво да правиш!!!

Бил си ранен в най-дълбоката и нежна част на влюбената и доверчива душа...Какъв шок си преживял...не можеш да повярваш отново-за да не страдаш пак...Не се отдавай изцяло при следващата връзка-играй си на любов...на шега...не вземай нещата много на сериозно...като артист-роля...може да се получи...влагай чувство за хумор...успех!

хей мен и аз имам нещо подобно. Като бях на 14 луднах по едно момиче, сънувах я във всяка вечер в която не съм бил мислил за нея поне 5-6 часа. това беше преди 10 години. Сега съм на 23 и си нямам на идея къде е, каква е, дали е жива изобщо. Ама пак мисля за нея, въпреки че в ума ми тя е още като дете. Посъветвал съм се с поне 5-6 психолога за това. Нищо не помага. Никога не съм имал любовна връзка все още. Смятам го за странно, наистина. Мисълта че съм вече на 25 и не съм имал и връзка нито веднъж ме плаши, но просто не съм изпитвал чувства достатъчно сили за да се нарекат любов.Ще дойде ден в които ще ми мине.Знам , поне от части какво ти е и е трудно, да обичаш някой. Но аз не съм бил във връзка с нея. Тя първо влезе в контакт с мен и беше явно че се интересува. Харесвахме еднаква музика, мислихме по горе-долу сходен начин и най-важното, чувствах я като тази която може да ме допълни като човек.Но така се стече, че се появи някакъв надувко богаташ, а тя беше млада тогава не му устоя . Бяха 2 месеца уж "заедно", после тя беше толкова ядосана, че почти спря да контактува с хората, дори и с мен, въпреки че рядко изобщо се виждахме, колкото и да се опитвах да я виждам повече. И това то. От лятото на 8-9 клас се видяхме в Русе на Дунава за последен път . Тя ми каза само едно здрасти и аз и казах здрасти... и толкова. След това замина за някъде не я видях повече.
Тъпо...
И твойта не е лесна, дръж се.Живота верно си е тъп, ма пък е само един. Тей че живей колкото се може по добре, па като усетиш че е време да напуснеш играта , му се усмихни, тегли му 2-3 псувни (Ако не чувстваш, че е нужно, недей) и направи нещо като за край.

Южен Вятър-Как тихичко си капеха листата

Само това мога да ти кажа....
Забрави я!

Нещо май си измисляш.Как така си бил в казармата?От много години няма казарма.

аз напълно те разбирам, тежко и трудно се преодолява тази болка........аз бях на 17 когато се влюбих за първи път след раздялата........ минаха години ,много години бях на 36 когато за втори път се влюбих...и запомни за всеки човек е различно при някои минава за месеци на мен ми трябваха години......кураж

Ще ти мине... :) 3 години страдах по моята силна първа любов, но всичко отмина и сега си го спомням като лош сън. И да и аз имах няколко нетрайни връзки това е нормално.

Много хора бъркат младежката любов с единствената и незаменима любов. Но всъщност, това не е така. Когато си на 18 всичко ти изглежда или черно, или бяло. Но с течение на годините, човек разбира, че съществуват и други нюанси, че даже и съвсем различни цветове. Това се дължи на житейския опит и разбира се на помъдряването ;) Помисли си, дали наистина си влюбен още в това момиче или просто си идеализирал спомена за нея. След тези години, които са минали тя със сигурност вече не е момичето, в което си обичал. Ти също си се променил. Не можеш да промениш обаче случилото се преди години, но можеш да го преодолееш и след това да погледнеш към бъдещето си. Всичко зависи от това дали ще позволиш на призрака от миналото да те преследва или ще вземеш съдбата си в свои ръце. Любовта не е идеалния спомен от миналото, любовта се изживява всеки ден, с човек, който да бъде до теб. Намери я или й позволи тя да те намери! Успех!

Направи крачка назад. Погледни се. Ти си човек.Ти си красив. Ти си толкова красив. Можеш да бъдеш всичко , което си поискаш.
Не мрази някого, защото е разбил сърцето ти.
Не мрази онзи , който те нарече дебел , грозен, глупав или безполезен. Не се натоварвай с неща,които не са под твой контрол. Плачи,когато имаш нужда да плачеш. Недей да живееш в спомените, защото те е страх да продължиш напред. Пусни миналото да си върви. Забрави нещата ,
които не си заслужават да бъдат запомнени. Не приемай живота за даденост. Живей за нещо. Живей за себе си. Влюби се отново и отново, докато разбереш какво е наистина да си влюбен.Задавай въпроси.Казвай на хората как се чувстваш наистина.Спи под звездите. Направи някой щастлив. Следвай мечтите си.
Просто живей , по дяволите ! Забрави всички лоши неща , които са се случили в живота ти.. и просто живей. И един ден , когато остарееш , ще погледнеш
назад .. и ти обещавам , че няма да съжаляваш за нищо. Живота е толкова кратък,а ти си се затворил в собствената си черупка и не намираш воля да излезеш навън. Граби с пълни шепи от живота и не се страхувай.Живеем веднъж тук, в този дивен свят. Трябва ли да пропиляваме това безценно време в пасивност, неувереност и неверие ? Никой освен теб не е отговорен за твоя живот. ВСИЧКО ПОСТИЖИМО Е В РЪЦЕТЕ ТИ !

Здравейте...няма да ви дам съвет,но ще ви разкажа моята история...бях ня 18 когато се влюбих в едно момче..чувствата ни бяха взаимни...но по стечение на обстоятелствата се разделихме...сега съм на 39 години...омъжих се веднъж...разведох се...после имах 2 дълги,но неуспешни връзки...и преди 2 седмици пътищата ми с голямата ми любов се пресякоха много случайно...любовта пламна отново и сега 20 години по късно аз изживявам най-истинскта и единствена в живота ми любов...и отново споделена...със човекът в когото се влюбих когато бях на 18....разказвам ти това,защото човек никога незнае какво го чака...ако не можеш да се влюбиш отново-може би така е трябвало да стане...бъди сигурен,че когато си готов за това Господ ще ти изпрати любов...не я чакай...тя ще те намери...успех

и как така си бил в казармата след като си на 27 години ? май си единствения от твоя набор

правилно ти казват приятелите,слушай ги

Вземи мен!

Просто ти харесва да се чувстваш жертва!

Не е ли все пак най-добре да потърсите въпросното момиче в САЩ и да и кажете, че все още имате чувства към нея ? Може би ще бъде много приятно изненадана, а може и да е разочарована от някои неща в живота си в САЩ. Има една стара поговорка, че старата любов ръжда не хваща, и да хване - може да се почисти. Освен това е грешна представата Ви, че само с чувства може да се живее и да се гради една връзка. Чувствата са променливи и колебливи понякога, а също така са опасен и не много надежден съветник, добре е да се държат по някакав начин под контрола на разума. За да е успешна една връзка са нужни фундаменти като ясна материална база, а като надсройка уважение, толерантност, общи интереси, постоянство, честност, умереност във всичко, способност да се преговаря по неудобни теми и да се намира съвместно компромисно решение.

След зимата винаги идва пролет. Всичките ти мъки ще свършат, като се влюбиш. Мисля, че всичко си е наред при теб, просто на някои хора им отнема месеци, на други - години. После дори ще ти се вижда смешно.