Искам бебе

Здравейте. Не знам от къде да започна, така, че ще карам направо. Направих спонтанен аборт преди три месеца в 8 мата седмица, ако така може да се нарече.

Всъщност детето беше умряло в мен и трябваше да го извадят. Не знам как стана така, всичко си вървеше много добре. Ходих редовно на прегледи, плода беше добре.

Един ден се почувствах нещо дисконфортно и се обадих на моята генеколожка да си запиша час и да видя дали е наред всичко с бебето.

Имах някакво вътрешно чувство, като че ли нещо не е наред. Като отидох при нея, това, от което най - много се страхувах се случи. Не намериха пулс на бебето ми. Знаете след това вече какво се случи.

Опитвам се и премислям постоянно как стана така, аз ли с нещо съм го предизвикала.

Докторката ми казва, че може да е било с порок на сърцето или да е имало някакъв друг здравословен проблем, за това да е станало така.

Каза ми, че грешката не е в мен. Че така е по добре, по - рано отколкото след време, когато се роди да е със слабо сърце и да се случи най - лошото.

Дори не знам дали това е най - лошото. Вече имам един аборт преди години, от бившият ми приятел. Тогава и за двамата беше твърде рано да имаме деца, затова решихме да го махна.

Но след случката нещата между нас вече не бяха същите и не след дълго се разделихме окончателно.

Дълго време не намерих човек, с който да се обвържа сериозно, допреди година, когато срещнах настоящия си приятел.

С него всичко е невероятно, разбираме се прекрасно, споделяме едни и същи мечти и желания, допълваме се в всяко едно отношение.

Но хората явно са прави като казват, че пълно щастие няма.

Сега когато и двамата искаме дете, когато толкова се обичаме и искаме да създаден нов живот, който да ни засили още повече връзката се случи това.

Не знам какво да мисля. Дали Господ не ме наказва за дето махнах първото.

Страх ме е да забременея, да не се случи пак. Дори не съм сигурна дали ще мога. Ходих при няколко лекари след случката и всичките ми казват, че няма здравословен проблем, който да ми попречи, но не знам. Страх ме е. Просто няма да мога да го преживея още веднъж.