Приятелят ми иска бебе, но аз не съм готова
редакция:
АнонименНовак
Аз съм момиче на 19 год. от София. и имам връзка с приятеля ми от 3 години. Той е на 26 и е доказал безкористтната си обич към мен не веднъж. Даже наскоро осъзнах че в него откривам и бащината закрила, която ми е липсвала (аз не познавам биологичният си баща, а доскоро живеех този с когото отраснах).
Едва изтърпях да стана пълнолетна и избягах от родителите си, които се държаха мн. лошо и унизително с мен, а и по всякакъв начин спираха връзката ми с него. На Никулден вече живеехме при родителите му, а наскоро те ни купиха страхотен 2 стаен апартамент, които ремонтираме, тъй като родителите му видяха, че връзката ни наистина е сериозна, а не някоя детинщина, имайки напредвид мойте години.
Аз съм адски щастлива и не мога да се нарадвам на новият си спокоен живот! ! В последно време обаче приятелят ми ми говори за създаване на семейство и то от трима! ! ! Иска да правим любов без да се пазим и аз го разбирам все пак всеки иска това, аз също много и напоследък се улавям ,че мисля за това постоянно.
Но малко се тревожа как ще го приемат всички, ако стане наистина, дали ще се справим (финансово не сме зле, неговите родители са напълно зад нас, въпреки че моите не ме и поглеждат вече ) Аз вътрешно наистина го искам и се чувствам доста по зряла от връстниците си, не обичам дискотеките и купоните.
Нагледах им се (а и нямам мн. време тъй като работя вече ) и след трудният живот, който имах, съм отговорна (отгледах второто си братче така че съм на ти" с детските работи ) Но все пак искам съвет : как да постъпя?
Ако му кажа, че искам да изчакам, че ме е страх, че ще ме разбере погрешно понеже е мн. чуствителен на тази тема. а след като ми го каза директно, мн. го иска (все пак сме си първите и той мн държи на мен )
Дайте ми обективен и искрен съвет! ! ! благодаря :
Едва изтърпях да стана пълнолетна и избягах от родителите си, които се държаха мн. лошо и унизително с мен, а и по всякакъв начин спираха връзката ми с него. На Никулден вече живеехме при родителите му, а наскоро те ни купиха страхотен 2 стаен апартамент, които ремонтираме, тъй като родителите му видяха, че връзката ни наистина е сериозна, а не някоя детинщина, имайки напредвид мойте години.
Аз съм адски щастлива и не мога да се нарадвам на новият си спокоен живот! ! В последно време обаче приятелят ми ми говори за създаване на семейство и то от трима! ! ! Иска да правим любов без да се пазим и аз го разбирам все пак всеки иска това, аз също много и напоследък се улавям ,че мисля за това постоянно.
Но малко се тревожа как ще го приемат всички, ако стане наистина, дали ще се справим (финансово не сме зле, неговите родители са напълно зад нас, въпреки че моите не ме и поглеждат вече ) Аз вътрешно наистина го искам и се чувствам доста по зряла от връстниците си, не обичам дискотеките и купоните.
Нагледах им се (а и нямам мн. време тъй като работя вече ) и след трудният живот, който имах, съм отговорна (отгледах второто си братче така че съм на ти" с детските работи ) Но все пак искам съвет : как да постъпя?
Ако му кажа, че искам да изчакам, че ме е страх, че ще ме разбере погрешно понеже е мн. чуствителен на тази тема. а след като ми го каза директно, мн. го иска (все пак сме си първите и той мн държи на мен )
Дайте ми обективен и искрен съвет! ! ! благодаря :
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Иначе чудесно е, че неговите родители ви помагат и подкрепят.
Моят съвет е да не се бавиш. Няма да си вечно млада, а с годините се увеличават всякакви рискове от вродени аномалии при бременност. Стойностните неща в живота не са купоните и дискотеките (поне според мен). Стойност има семейството, любовта, грижата, споделянето. Едно малко човече може да ти даде всичко това.
Все пак подреди приоритетите си, поговори с приятеля си. Разберете се в крайна сметка, ако смятате че вече сте едно семейство говорете смело за бъдещето си. Помислете дали искате само едно детенце, или повече. Ако става въпрос само за едничко- може и да се позабавите малко, но ако искате повечко дечица може би наистина е време да се заемете с тази задача. И не се плаши, бебетата не винаги идват от първия път. Аз въпреки страховете си чакам моя син вече 6-7 години. Нищо не пречи да опитате, България има нужда от повече дечица по детските площадки. Успех, и не се плаши. И аз разчитам изцяло на свекъра и свекървата за всички финансово въпроси (жалко, но факт). Старая се да пестя и сама да купувам някои неща за бебо, и успях доста да събера от близки и познати с вече поотраснали дечица. Начини за справяне с финансите има, а радостта от очакването на малкия човек е несъизмерима с нищо друго. Смело напред.
Моят съвет към теб е да поизчакаш поне още малко.Нанесете се в новия апартамент и поживейте малко отделно от другите. Повярвай ми, едно е да живееш с някой при родителите му, а друго - да сте си само двамата. Тогава вече ще видиш, дали наистина се разбирате с твоето момче и ще разбереш за себе си, дали ти е време за детенце.
Пожелавам ти успех, каквото и да решиш! :)