Любовницата му ме тормози

Малеее, какви благородни хора: да се махне , да си тръгне.Това е добре, направи го.Но, тази любовница, няма ли и тя дом, телефон, не спи ли някъде, не ходи ли на работа, не зависи ли от някой , нещо? Преди да си тръгнеш, вгорчи и малко живота. Какво наглост , разваля ти семейството ,че и те тормози по телефона.За какво си късаш нервите да разговаряш със съпруга си, поведението му показва, че изобщо не мука за теб.

Вие сама го казахте-вземете си детето и се махнете от тази долна ситуация в която сте поставена!Винаги толкова много съм се чудела какъв морал трябва да има един човек за да постъпва толкова долно да се вмъква в едно семейство и да разрушава всичко в него,много хора биха ме упрекнали,защото така де не се знаело ако съм попаднала аз в тази ситуация и т.н....но определено ненавиждам такива жени!Имате си най-голямото съкровище на този свят,вашето дете:)оставете го този мъж с тази жена щом му е толкова скъпа и си гледайте живота:)Успех!

С мен се случи същото: Тя не само звънеше, ами му се оплакваше, като твърдеше, че аз съм й звъняла и съм се разправяла с нея.
В това време детето се разболя тежко, аз не издържах и си тръгнах.
Тя се нанесе в семейния ни апартамент няколко дни след това(играеше ролята на бедна и нещастна).
След 6 мес. ходих при Баба Ванга и тя ми
каза "Оти си даде мъжо ?!" Каза ми, че е трябвало да се боря за него и за семейството си, а не да се предавам !
Не искам да разказвам цялата история подробно, но тормоза продължи върху него (съответно и върху мен, защото ние се чувахме или виждахме всеки ден) и всичко завърши с неговата смърт в края на 2012 г.
Поне се надявам, че е свършило ...
Всеки ден плача за него и не мога да си простя, че се предадох !

За къкъв Х** сте още заедно?

Недоумявам кога любовниците станаха тези, които звънят на съпругите и ги тероризират. Странно ми е просто.
Адмирации към аворката, че е имала великодушието да позволи на съпруга си да си изживее момента. Само че ми се струва, че моментът малко прекомерно се е удължил. Все си мисля, че въпросният господин е трябвало да направи необходимото да е възможно най-дискретен и да запази достойнството на жена си. Факт, че и това е минало. Не знам дали съм в позиция да съветвам, но идва наистина момент, в който трябва да помислите за себе си, за достойнството си като човек, като жена и да се разбунтуеате срещу това, което се случва в живота Ви. Не си отивайте Вие, съпругът Ви явно има къде да отиде и е желан там. Нека той си отиде. Не е задължително това автоматично да означава развод. До месец ще започнете отново да получавате обаждания, само че вече с молби да си го приберете (и от него и от въпросната жена). Смелост Ви пожелавам. Борете се за себе си.

Аз се разведох преди 14 години поради същата причина, защото любовницата на първият ми съпруг ми се обади да ми се представи и да ме попита как ще реагирам, ако роди извънбрачно дете на мъжът ми. Тогава аз му поставих срок от 1 година да скъса с нея и след като той не спази този срок се разведох с него. След 2 години срещнах 12 години по-млад мъж от мен и той ме накара да забравя всички разочарования и върна вярата ми в мъжете. Вече 12 години сме с него и сме много щастливи и се обичаме. Само за едно съжалявам, че не успях да му родя дете.Така, че моят съвет е бягай от този неверен мъж, докато все още не е преминал животът ти в хабене на нерви и отчаяние.

Съгласна съм напълно с коментара на "Теринка".

Този мъж не те заслужава. И аз съм семейна с малко дете, но не бих позволила подобно нещо. Самият факт, че е 1 година с такова същество (имам предвид любовницата му), говори сам по себе си що за човек е.

А и какъв пример ще дадеш на детето си?! Ако е момиченце - да позволява един ден да се отнасят така с нея, а ако е момче - да се отнася така той с жените. Това ли искаш?

Мъжът не е способен да бъде нито съпруг, нито баща - бягай от него....

Желая ти късмет и силна воля!

нима не виждаш че живота ти е вече съсипан,като си луда стой.

Когато чета се сещам за нещо подобно което изживях и аз. Бях толерантна, борих се да запазя връзката си, децата си, живота си.Търпението ми преля и в крайна сметка го изритах от живота си и започнах да живея. И неговата любовница ме обиждаше, но аз сложих край на всичко това и чак тогава поех чиста глътка въздух. Бях щастлива. След време те се разделиха, тогава сам той почна да тропа на вратата ми. Моя съвет към теб е ако имаш близки на които да разчиташ не се замисляй, не се тормози, не се самоунижавай, ако не го направиш заради теб направи го заради детето защото то е най потърпевшо когато родителите не се разбират. В началото е трудно но след това човек свиква и както казах по горе започва да живее. успех!

Не знам какви точно са Ви отношенията със съпруга ти,но ние имахме подобен проблем преди 10-тина години.Разликата беше,че съпругът ми се кълнеше,че няма връзка с въпросната "терористка".Аз не му вярвах особено и разказах историята на свекърва ми.Живеем в нейното жилище.Свекърва ми постави ултиматум на съпруга ми,че ако още веднъж историята се повтори си взима парцалките и напуска дома и,а аз оставам с детето.И "телефонния тероризъм" спря завинаги! Успех!