Има си любовница от 3 години и ме пребива от бой

ПРОДЪЛЖАВАМ

Вярвах сляпо в любовта,
но тя донесе ми една безкрайна празнота.
Вярвах в общата съдба,
вярвах че не съм сама,
а всичко е било игра с нечестни правила.
Но вярата ми се изгуби,
ти без капка милост ме погуби.
Не ме оцени... затова сега ме забрави.
Аз дадох всичко мое,
но не можах да взема сърцето твое.
Днес със чиста съвест си отивам.
С теб живота си не ще разбивам.
Няма вече да се обвинявам,
няма и да съжалявам,
да живея продължавам!

Махай се по наи бързия начин

Овца, първо се научи да пишеш като хората, а след това ще разбереш, че си по-проста и от на слон петата, а не от коляното..

"Моят мъж", казваш.Ами тоя явно отдавна не е твой.А вероятно- никога не е бил.Взимай си детето и се махай.Веднъж посегнал, никога няма да спре- докато не се отърве от теб-той явно не те иска вече.И не се оправдавай с детето- преди години моя позната казваше, че "Мъжете обичат децата на жените,които обичат..."След като той не държи на теб-замисли се, колко държи и на детето ви, щом тормози майна му.БЯГАЙ!

Vinagi ima izbor,i glupavo da tarpish tova,poveche obichai sebe si.

Патка. Разкарай го и го осъди да ти плаща издръжката на детето си.

Аре бий му шута и да си ходи той.

Мила,детето ти никога няма да те уважава и да бъде самоуверено, ако те вижда всеки ден смазана, отчаяна и потисната. И ако вижда как баща му само да маркира присъствие в общата квартира. Не се крий зад детето, а тъкмо заради детето напусни човека, който те прави нещастна и очевидно не те обича. Аз съм израснала без баща, майка ми - силна, образована и горда жена, никога не го упрекна пред мене, че ни е изоставил, но и никога не упрекна себе си, че не е изтърпяла на униженията и изневерите му заради мен. Аз също никога не го укорих, няма и да го направя. Самата аз имам чудесно семейство, въпреки че отраснах само с майка си. Няма присъди и рецепти кое е най-добро за детето, но истината е, че никое дете не е щастливо в нещастно семейство, децата чувстват тези неща и ги преживяват по своему.

Здравейте, моята история е подобна. Омъжих се набързо. след 6г. брак и дете на 5г. той си намери друга. В продължение на 5г. търпях обиди, удари, тормоз, с надеждата това да е временно увлечение. Не веднъж съм мислила и казвала на него, че няма да търпя това повече и един ден ще си тръгна, но продължавах да стоя при него, само за да може детето да има баща. Докато един ден детето ми не ми даде куража, от който имах нужда, казвайки ми: "Мамо, докога ще продължава това, защо просто не се разделите?" - думи на 10-11 годишен. Разделихме се. Днес 6г. по-късно той живее с нея, аз съм сама, но щастлива, а синът ми си има и майка и баща.

Абе хора, жената си има достатъчно проблеми, защо я' обиждате. Търпи достатъчно, че да търпи и обидните коментари на някои хора които и те незнаят защо влизат и изсипват отровата си. Всеки има право на мнение но нека бъдем хора, а не животни...!!!