Любовницата му ме тормози
редакция:
АнонименНовак
Вече съм изпаднала в крайно отчаяние и за това се обръщам към вас с молба за съвет, какво да направя, как да реагирам. Може би вие по-лесно ще прецените ситуацията като странични хора. Близките, с които споделям са пристрастни към мен.
От една година мъжът ми има любовница. Мислех, че като го оставя да си изживее временното увлечение, нещата ще се нормализират. Но любовницата му започна да става нагла.
Явно нещо и дава сигурност и тя започва да ми звъни по телефона, да ми се надсмива. Дори звъни посред нощ, да ме обижда и да ми говори небивалици.
При разговор с него, той все обещава, че ще прекъсне връзката, но явно не намира сили. Все още вярвам, че нещата могат да се оправят.
Най-лесно е да си взема детето и багажа и да си отида. Но целят ми живот ще бъде съсипан.
Явно под емоциите не мога да взема правилното решение.
От една година мъжът ми има любовница. Мислех, че като го оставя да си изживее временното увлечение, нещата ще се нормализират. Но любовницата му започна да става нагла.
Явно нещо и дава сигурност и тя започва да ми звъни по телефона, да ми се надсмива. Дори звъни посред нощ, да ме обижда и да ми говори небивалици.
При разговор с него, той все обещава, че ще прекъсне връзката, но явно не намира сили. Все още вярвам, че нещата могат да се оправят.
Най-лесно е да си взема детето и багажа и да си отида. Но целят ми живот ще бъде съсипан.
Явно под емоциите не мога да взема правилното решение.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 9
55
42
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Резултата след това - ще върви след теб като котенце, дори ще ти е досадно в определени моменти, но ти ще си победителя в "играта".
Децата са ни деца и си имат мама и тати, а не разведени родители.Помисли.Най-бързо е развод, но не най-добрия начин, не слушай околните, а вътрешното си аз.
Аз бях на твоето положение преди 8 години, сега съм на 44, но не сме разведени и имаме хубав живот, никога повече не е ставало въпрос за този "момент", просто забравяш.
Бахти скотовете - чакай, да му мине, ала бала. Ти мила, си човек преди всичко - не се оставяй да се държат с теб като с животно. Тая за да ти се обажда, начи мъжо ти е напред с матряла и кой знае какви ги твори...
А за детето помисли ли - как ще го погледнеш някой ден като мижеурка?
Като те попита - защо - какво ще кажеш? Какво ще кажеш на себе си?
Честно казано не разбирам що за мъж е това и как позволява на една жена да върти него и семейството му ? А ако ми кажеш, че така запазваш брака си - бих попитала какъв брак и какаво семейство е това, с мъж който е като п***а и не може да сложи край на нещо, което му е неприятно или на него не му е неприятно и го кара да се изживява като Дон Жуан или нещо повече? Но за мен лично е необяснимо какво точно има в този брак, което се опитваш да запазиш - баща детето винаги ще има, но майка със здрави нерви - след това, което чета едва ли.