Когато нещата не зависят от теб....

Здравейте на всички, които четат тази тема. Знам, че още не ми е времето да заговоря за тази тема, но тя ме разкъсва от вътре. И ето каква е историята.

Другата година ще завършвам и живот и здраве ще кандидатствам в някой град. Тук обаче смисъла свършва, защото аз очаквам едно, родителите ми съвсем друго.

Решила съм да уча във Варна или Свищов, като идеята ми е да уча и живея с най-добрата си приятелка. Целта е да сме двете, да се подкрепяме и учим заедно. Като и едната, и другата не можем една без друга, тоест ще е трудно да сме сами в такъв голям град( имам предвид Варна).

Да ама Не! Имам баба от Варна, която иска да съм с нея, защото тя живее сама в една гарсионера, майка ми иска същото. Нямам нищо против жената или условията, но така пренебрегвам приятелката си.

Мечтите ни да сме двете отиват на кино и какво става- сами, разделени в големият град. Тук обаче ситуацията се усложнява, защото нейната майка казва, че нямат възможност за отделна самостоятелна квартира, а и така да е пак ще сме разделени или поне няма да се виждаме както сега например.

Говорила съм с баба си дали има възможност да приеме и нея, като то момичето ще й дава пари все пак за вода, ток и така ще сме двете, а и разходите минимални. Да ама Не! Баба ми категорично отказва да живее с нея и не я иска. Иска само мен макар, че университета ми е далеч и то много.

Та така двете ще сме разделени и сами.
Единствения вариант остава Свищов, така ще сме на квартира двете и ще учим двете.

Знам, че някои от вас ще кажат: "Да ти имам и проблема, още не са я приели и вече мисли за напред", но си отговорете, ако не се помисли от сега, другата година по това време каква лудница ще е.

Единствено тук вече се надявам на варианти, моля давайте съвети.

Не искам да губя приятелката си, но не искам да пренебрегвам и семейството си.