Не го понасям, а не намирам сили да го напусна
редакция:
Здравейте. Може би някои от вас ще кажат, че това е най-лесно, да напуснеш някого щом нямаш вече чувства към него, но не е така. Аз се измъчвам вече две години и не мога да се реша.
Женени сме от 10 години. Нормално семейство сме според мен. Но с времето любовта изчезна, няма го вече и взаимното уважение. Живеем сякаш сме включили автопилот, по навик.
Не мога вече да понасям пиенето му на любимата му бира, разплутото му тяло на фотьойла, тъпите му шегички. Вътрешно се бунтувам, но в същото време не искам да загубя сигурността, която имам.
Детето, което е на 9 години също започва да се затормозява от това положение. Нямам друга връзка, нито намерение за такава. Просто искам по цивилизовано съществуване.
Как да намеря сили да излеза от тази ситуация ? Трудно понасям всичко, но и самотата също ме плаши.
Женени сме от 10 години. Нормално семейство сме според мен. Но с времето любовта изчезна, няма го вече и взаимното уважение. Живеем сякаш сме включили автопилот, по навик.
Не мога вече да понасям пиенето му на любимата му бира, разплутото му тяло на фотьойла, тъпите му шегички. Вътрешно се бунтувам, но в същото време не искам да загубя сигурността, която имам.
Детето, което е на 9 години също започва да се затормозява от това положение. Нямам друга връзка, нито намерение за такава. Просто искам по цивилизовано съществуване.
Как да намеря сили да излеза от тази ситуация ? Трудно понасям всичко, но и самотата също ме плаши.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Моите родители не се понасяха, никога не съм ги виждала да се държат за ръка, да се целунат, спят в отделни стаи, постоянно се карат, особено по празници, когато се съберем вкъщи, баща ми разплакваше майка ми всяка Коледа, беше като традиция, но тя не се разведе заради нас. Изчака да завършим училище и да започнем в университет, когато вече можем сами да се грижим за себе си. Семейството може да е всякакво, но винаги е по-добре от никакво, повярвай ми.
Много е трудно, знам, нали помня мама как се тормозеше и си късаше косата за глупости, но аз съм й изключително благодарна за това, че не ни лиши от баща, че ни спести ходенето всяка събота и неделя при него, че не ме раздели с братята и сестрите ми.
Мисли първо за детето, после за себе си.