Хляб пълен с косми

Сънувах, че се намирам някъде на гости. Дадоха ми хляб и като го разчупих, видях вътре кълбо от черни човешки коси. Погнусих се и се отстраних. Започнах да вдишвам зловонен въздух.

Видях, че идва от неизмита тоалетна. Почти повърнах и избягах навън. Реших да си отида в къщи. По пътя видях как една сграда на две места изпуска гъст дим. -Какво става?-попитах хората около мен.

-Има късо съединение и ще се подпали всеки момент тази сграда, ми казаха. Тръгнах си и о, Боже! Краката ми се оплетоха в оголени жици. Започна да ме тресе ток, но аз се освободих. Изплаших се и си казах, токът мина и премина, няма страшно.

Същите хора възкликнаха:-Как можа да оцелее ? Трябваше токът да я овъгли! С бърз ход пак тръгнах към дома ми и на 50 метра от него, земята започна да се тресе много силно. -Земетресение! Боже мой, дано не срути единствената ми къща-крещях от страх и се почувствах толкова безпомощна.

Къщата ми обаче се срути пред очите ми. Само моята! Влязох вътре с риск да падне отломка върху главата ми. Всичко беше разредено и променено.

Огледах се - само моята къща беше станала руина. От отчаяние се рзплаках. Беше ме обхванала дълбока безнадеждност. Събудих се и сълзи ми течаха от очите!