Приятелят ми е пълен нехранимайко

Здравейте, приятели!

Проблемът ми е следния: С приятеля ми сме заедно от 6 години. Това, че любовта приключва след 3-тата година изобщо не е вярно. До последно се обичахме и умирахме един за друг. Обаче живота тече, някои хора се променят, други - не. Той е от този тип хора, които не се променят.
Като започнахме своята връзка бяхме още деца (16-17г. ).
За тези години връзка, той не се е променил грам - компютърни игри, безхаберие, не може да си сготви нищо, защото е свикнал баба му да му готви, не работи, не учи в университет.

Занимава се с детински истории. Не живея с него, защото не искам, притеснявам се, че ще трябва постоянно да му ходя по г*за и да му прислугвам, а съм на мнение, че трябва да си помагаме. Аз наистина много си го обичам, говорили сме много по тази тема и той все казва, че ще се промени, но уви не го прави. Спи по цял ден и нищо не прави. Пълен "айляк" дето се казва. Ако свърши една работа за 1 час, после мрънка 2 дни и не става от леглото.

Стигнах до решението, че живота продължава и ми трябва някой мъж, който е здраво стъпил на земята. Скоро ще ми дойде времето за семейство. Какъв баща ще имат децата ми? Реших да се разделя с него, но ми е много трудно. Преди година, обаче срещнах детската си любов, с която бях преди приятеля си, оттогава не сме спряли да общуваме. Когато имахме нещо като връзка, бяхме малки (поне аз бях), но още тогава ми направи впечатление, че той се оправя сам в живота.

Аз бях на 15, той на 18 и работеше и постоянно вършеше нещо. И така, срещнах го пак преди седмица-две, заговорихме се и той сега работи, има висше образование и е всичко, което мога да искам в един мъж. Изключителен джентълмен, който е и изключително добре поддържан. Интересното е, че е един от малкото хора, с които мога да разговарям така и да ме изслушва и да ми дава правилни съвети и винаги да е насреща като имам нужда.

Объркана съм, защото обичам приятеля си, но не искам такъв човек до себе си. Искам такъв, с който да се чувствам сигурна и подкрепена. Мисля, че достатъчно време вярвах, че нещата ще се оправят, но няма никакъв напредък. От друга страна, пък имам интерес към първата си любов, но не знам той дали има. Общо взето все завързва разговор с мен и винаги е адски мил, но според мен е просто добре възпитан. Не знам какво да правя! Помогнете ми, всички съвети са ценни!

Благодаря предварително!