Къде да намеря подходящия-моята половина
редакция:
Здравейте,
Незнам дали е верен мита за андрогините- двуполови същества, символ на мъжкото и женското начало, разполовени на две и орисани да се търсят, но и аз се чувствам като част от едно цяло и търся своята половинка ала все не я намирам. Причината?- Почти не останаха свесни момчета, а ако има някой- незнам как да го открия.
Аз съм момиче на 20 години от Северозападна България. Завърших средно образование и първи курс студентка с отличен успех и продължавам да уча. В средното училище момчетата пушеха, момичетата ги гушеха, копираха ги, заедно псуваха, говореха си на „какво ма овца“, „довечера в коя дискотека ще се забавляваме“, а на мене тези думи ми звучаха като, че ще има инквизиция.
Не се сближих, т.е. исках, опитвах, бях внимателна и учтива, както са ме учили в семейството, но не станах близка нито с момичетата, нито с момчетата. Преписваха ми домашните и после не казваха и „здравей“ на улицата. Сега като по- големи (някои студенти вече) липсата на възпитание и ценности е оставила белег върху тях- повечето момчета мислят само за разврат, развлечения, наркомания, безделничество и т.н.
Отвращават ме с държанието си, с поведението си, с мисленето си. Къде са скромните и честни момчета, които имат ценности, цели в живота, мислят за семейство, за деца? Къде е уважението, чистата обич, добротата...? Разбрах, че сме много малко инакомислещите. Мисля си, че съм се родила много късно, че много по-добре бих се вместила в 19, 20 век, когато момичетата са писали писма, стихове, шиели са гоблени. Аз това го мога, но какво от това след като не мога да стоя в задимената кръчма с компанията, да пия, да пуша,да преспивам с когото ми падне и т.н. Отвращавам се от сегашните младежи, който нямат чест, нямат достойнство, нямат ценности, идеали, духовност.
Къде да те намеря? Ти- моята половина, ти, който си мил, нежен, внимателен, умен, жертвоготовен, който да може да ме разбере от един поглед, да е щастлив от едно докосване, да е готов на всичко за любимото момиче. Има ли вече такива момчета, които да мислят за дом, за семейство, за деца, да живеят и да мислят за бъдещето, да могат да носят отговорност, да са готови на всичко за своето семейство.
Ще се радвам, ако ми пише поне едно свесно момче от 20-25 години, по възможност от Северозападна България (Видин, Враца, Монтана и околностите до София), да е българин, да не пие и пуши, най- голямата му мечта да бъде да има семейство, да обича и отгледа децата си, да има идеали, ценности, цели, които да следва, да е способен да обича истински, докрай да го отстоява , да е готов на всичко за любимата си, да има борбен дух, да бъде истински християнин, да е честен, справедлив, жертвен, трудолюбив, да държи на чест и морал, а не да мечтае къде и с кого най-добре да се напие или дрогира или с коя да преспи довечера или утревечер.
Моля пишете ми. Вярвам, че в морето от бездушие има и инакомислещи, там някъде е и моята половина, но трябва да се търсим, за да се намерим, да бъдем едно цяло, защото най- важното в живота не са ежедневните удоволствия, а това да има полза от съществуването ти, да оставиш нещо след себе си.
Моят имейл е: smartmail@mail.bg
Незнам дали е верен мита за андрогините- двуполови същества, символ на мъжкото и женското начало, разполовени на две и орисани да се търсят, но и аз се чувствам като част от едно цяло и търся своята половинка ала все не я намирам. Причината?- Почти не останаха свесни момчета, а ако има някой- незнам как да го открия.
Аз съм момиче на 20 години от Северозападна България. Завърших средно образование и първи курс студентка с отличен успех и продължавам да уча. В средното училище момчетата пушеха, момичетата ги гушеха, копираха ги, заедно псуваха, говореха си на „какво ма овца“, „довечера в коя дискотека ще се забавляваме“, а на мене тези думи ми звучаха като, че ще има инквизиция.
Не се сближих, т.е. исках, опитвах, бях внимателна и учтива, както са ме учили в семейството, но не станах близка нито с момичетата, нито с момчетата. Преписваха ми домашните и после не казваха и „здравей“ на улицата. Сега като по- големи (някои студенти вече) липсата на възпитание и ценности е оставила белег върху тях- повечето момчета мислят само за разврат, развлечения, наркомания, безделничество и т.н.
Отвращават ме с държанието си, с поведението си, с мисленето си. Къде са скромните и честни момчета, които имат ценности, цели в живота, мислят за семейство, за деца? Къде е уважението, чистата обич, добротата...? Разбрах, че сме много малко инакомислещите. Мисля си, че съм се родила много късно, че много по-добре бих се вместила в 19, 20 век, когато момичетата са писали писма, стихове, шиели са гоблени. Аз това го мога, но какво от това след като не мога да стоя в задимената кръчма с компанията, да пия, да пуша,да преспивам с когото ми падне и т.н. Отвращавам се от сегашните младежи, който нямат чест, нямат достойнство, нямат ценности, идеали, духовност.
Къде да те намеря? Ти- моята половина, ти, който си мил, нежен, внимателен, умен, жертвоготовен, който да може да ме разбере от един поглед, да е щастлив от едно докосване, да е готов на всичко за любимото момиче. Има ли вече такива момчета, които да мислят за дом, за семейство, за деца, да живеят и да мислят за бъдещето, да могат да носят отговорност, да са готови на всичко за своето семейство.
Ще се радвам, ако ми пише поне едно свесно момче от 20-25 години, по възможност от Северозападна България (Видин, Враца, Монтана и околностите до София), да е българин, да не пие и пуши, най- голямата му мечта да бъде да има семейство, да обича и отгледа децата си, да има идеали, ценности, цели, които да следва, да е способен да обича истински, докрай да го отстоява , да е готов на всичко за любимата си, да има борбен дух, да бъде истински християнин, да е честен, справедлив, жертвен, трудолюбив, да държи на чест и морал, а не да мечтае къде и с кого най-добре да се напие или дрогира или с коя да преспи довечера или утревечер.
Моля пишете ми. Вярвам, че в морето от бездушие има и инакомислещи, там някъде е и моята половина, но трябва да се търсим, за да се намерим, да бъдем едно цяло, защото най- важното в живота не са ежедневните удоволствия, а това да има полза от съществуването ти, да оставиш нещо след себе си.
Моят имейл е: smartmail@mail.bg
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 1
50
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари