Не мога да си намеря приятели ! Помощ!

Здравейте !
Прочетох няколко от вашите истории и искам да споделя и моята!
На 14 съм от град София. Досега не се бях сблъсквала с такъв проблем, напротив, даже в 7-ми клас цялото ми осново училище ме познаваше и бях приятелка с абсолютно всички.

Естествено имах и една най-ценна от всички, която по-късно разбрах, че съм се заблуждавала. Знаете, че в 7-ми клас се кандидатства и беше много тежко, защото родителите ми са строги хора, които искат да се изуча и нямах търпение до лятото и имах големи планове, но така и не се осъществиха заради всичките предателства, които ми се струпаха и от човек, който познава всички, останах почти без никой.

Не знам къде е проблемът, просто помагам на всички от както се помня, помагам на бабите да пресичат, да се качат в автобуса, носих на една баба покупките до апартамента ѝ, за да не се мъчи жената и то не го правя, за да съм нали, както казват някои в Рая, ами защото после се чувствам страхотно, че съм подарила усмивка на някого.

Но както помагам, така и съм крайна, когато някой се държи като боклук с мен аз се държа по-същия начин и се сърдя понякога много, но човек трябва да ме опознае преди да ме обсъжда. Случвало се е много хора да ме псуват и после да решат да ме опознаят и после ми се извиняват , че са говорили така за мен.

Та така вече в гимназия и не мога да се впиша изобщо Имам близнак , с който дружа и други 2 момчета и на мен ми харесва , че дружа с тях, но ми е много мъчно, че нямам приятел-момиче, все пак с момиче мога да споделям повече неща, въпреки че е доказано, че момчетата са по-добри приятели, аз пак искам да си имам момчетата и поне едно момиче, но всички са. . .

A някои от класа се мислят много над всички и това много ме дразни. Та моля Ви, дайте съвет, как да се поправя ? Ревах още от 16-ти и продължавам, искам в друго училище. . .