Моята тъга

Моята тъга
Снимка: ezine.bg
Кажи какво стана,защото аз не мога да разбера...

Първо се разделихме и така се карахме сякаш и двамата не искахме да се познаваме...

Но после когато разбрах, че ще се срещнем, ръцете ми трепереха и изпусках всичко...

Вече стигнах до мястото където те видях и така се зарадвах, че започнах да скачам...
Колата спря и се затичах към теб, когато те целунах усетих, че все още ме обичаш,
а когато те прегърнах усетих такава нежна топлина и ми стана много мъчно и гадно...

Подарих ти едно дървено сърце на което пише буквата ми. Надявам се винаги го пазиш и да се сещаш за мен.

На края се напих от студ и мъка, защото исках да си до мен,исках твоите прегръдки и целувки...

Забелязах, че вече след всеки разговор не се караме...

Все още си спомням нещо което немога да го забравя - Ти ; баща ми ; боят ; кръчмата...

Искам да знаеш,че всяка вечер когато гледам твоя снимка ми се свива коремът от мъка и тъга...

Чудя се защо немога да те докосна,да те целуна, да те прегърна. Кажи ми..

Радвам се, че от време на време посещаваш моите сънища...

Вече има десет месеца от нашата раздяла и още немога да те преживея и да те забравя...

Повтарям си...

Грях ли е кажи,че те обичам и боли щом ти не си до мен и хиляди сълзи от очите ми се стичат,грях ли е кажи че те обичам...

Рейтинг

5
Общо 2 гласували
5 2
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (2)

Изпрати
mar4e
mar4e
22.02.2011 21:28
Трогващо наиситна, ако си обичал толкова силно един човек, трудно се забравя. Аз също обичах много. Разделихме се заради дистанцията между нас, но с времето се забравя. Сега съм много по-влюбена и се чувствам страхотно.
2
0
iordiana
iordiana
09.10.2010 19:21
Моля, пишете ми коментари на тази статия.
3
0