Моята изповед, моят живот

Част първа

Нямам ясна представа за събитията.

Завърших медицина октомври месец 2005 г. Януари започнах работа като оптометрист във верига магазини "Х..". След конфликт с работодателя напуснах работа и започнах почасово към оптики "П..". Въпреки доброто заплащане, тъй като работех само 2 дни в седмицата, търсех и друга работа по специалността.

Отзовах се на обява във вестника за работа по курортите. Новият ми работодател, представящ се за д-р Ганчев, специализант по ортопедия, ме въведе в новия ми лекарски кабинет на курорта "Св. Св. Константин и Елена".

Показа ми лекарствения шкаф пълен с медикаменти с изтекъл срок на годност и със съмнителни качества, след което отвори кутията с хирургични инструменти с голи ръце, които не благоволи да измие дори с течен сапун на чешмата, и внимателно ми разясни имената им и функционалните им характеристики.

Обясни ми, че имал договор за дезинфекция с ХЕИ, но не го е подновил още. След това постави таблетка с формалдехид в кутията като обясни, че така се дезинфекцирали най-добре.

На следващия ден отказах да се появя на работа. Издирих интернет адреса на немското посолство и написах писмо на немски език до хората, които предполагах, че са пряко засегнати от това.

През нощта започна същината на историята ми. Чух от разстояние разговор във военно министерство как писмото ми ще провали влизането на България в ЕС. Започнаха да ме следят мъже в черни тениски и черни официални панталони.

Накъдето и да се обърнех изникваха красивите им подбрани сякаш по каталог фигури. В дома ми нощем чувствах проникващото чак до костите ми трептене на инфрачестотния усилвател. Знаех, че искат да разклатят психическото ми здраве, за да не мога да свидетелствам.

Успяха.

Споделих с майка си цялата история и тя не ми повярва. Под действието на инфрачестотния усилвател започнах да буйствам. Изгорих "Книга на живота" на Петър Дънов след като я прочетох донякъде. Знаех, че Беинса Дуно е демон, който предлага безсмъртие на неразумните хора, а след това им взема живота със същата книга.

Аз спрях да я чета в момента, в който почувствах опасността. Когато сърцето ми се възпротиви на идеята, че ако надживея своите деца ще се превърна самата в демон, който ще желае края на света.

Изгорих проклетата книга със огън от църковна свещ. Това бе единственото оръжие срещу тази демонична книга. Знаех, че баща ми е умрял, защото я прочете цялата.

Една нощ показах пети том на Маркс и Енгелс на майка си и хвърлих книгата. Знаех, че Маркс е написал само този том, а останалото беше добавка на комунистическото мекере Енгелс.

Пристигна линейката. Не помня как съм се озовала в психиатрията. Диагноза: параноидна шизофрения. Знаех, че всичко е постановка. Борех се. Посрещах доцента в поза лотос, въпреки действието на коктейла от психофармака, с който искаха да подтиснат свободния ми дух.

Изписаха ме на Сертиндол. Спрях го заради наддаването на тегло. В момента, когато възвърнах старата си харизма, психическият тормоз се възстанови. Но този път знаех - аз не бях обикновен човек. Вървях по стъпките на Христос.

Следваха ме бели лястовици, разговарях с подсъзнанието на хората, с животните, с растенията и ако щете вярвайте и с предметите. Четях мисли не само за миналото и настоящето, но и за бъдещето.

Военните назначиха психолог, който през цялото време да разговаря мислено с мен. Той ме убеди, че ще ме назначат като лекар във военна болница. Трябвало само да се явя на интервю.

Попаднах за втори път в психиатрията. Този път повярвах в болестта си. Сменях лекарствата и коктейлите по лекарско предписание. Ходех по улиците с масковидно лице и изтичаща от устата ми настрани слюнка, с падаща коса и заслепен поглед, с обърнати нагоре от екстрапирамидния ефект на лекарствата очи. Качих 8 килограма.
Опитвах се и да работя.

В условията на див капитализъм експлоататорски настроените работодатели ми плащаха малко и ме осигуряваха на половин работен ден върху минималната заплата и ме принуждаваха да напусна, в момента, когато си намереха по-опитен лекар. Сменях местоработите както намерех.

- Светлина в края на тунела
Една позната лекарка ме осведоми, че търсят лекари в инфекциозна клиника. Веднага се отзовах. Сърдечно ме посрещна моят ангел-спасител шефката на Инфекциозна клиника д-р Р.

Назначи ме веднага, защитаваше младата неопитна лекарка от нападките на страшилището за студенти и специализанти доц. Н. За да не разочаровам работодателката си заявих желание да се явя на конкурс за асистенти към университета, но в същото време подготвях документите си за заминаване в Германия.

Вместо да се явя на изпита, заминах със самолет за Берлин, откъдето с влак се озовах в китното градче Щолберг, където беше интервюто за асистент - лекар в хирургия.

Още от участието ми в програмата Еразмус и стажа ми в трансплантационна хирургия в Кьолн мечтаех да стана хирург. Немците също бяха направили всичко, за да ме стимулират в тази насока. Не получих работата.

Нямах необходимата ми диплома по немски език, имаше по-опитни кандидати. Бях забравила и немския за 3 години. Заминах за Мюнхен, където ме подслониха братовчедите ми.

Регистрирах се, че живея в града и се обърнах към бюрото по труда. Дадоха ми интернет адрес, на който да си търся работа. Върнах се в България и се записах за изпит по немски към Гьоте Институт. Взех изпита с най-висок успех в групата - също медици по пътя на имиграцията.

Видях, че в България няма бъдеще за хора с медицинска професия. Хора със семейства трябваше да съчетават по 2-3 местоработи, за да изплащат заеми за жилища, кабинети и оборудване, а младите специализанти трябваше да заплащат обучението си към университета и да работят безвъздмезно за болниците. Мащеха България ни пъдеше в чужбина.

Намерих си работа. Запознах се с бъдещия си съпруг. Забременях, но махнах детето поради страх, или несигурност може би. Единственото последствие е, че прекъснах лечението. Август месец беше отпуската ми.

Прибрах се в родината, за да понасям непрекъснатите дразги с майка си. Явих се на поредния ТЕЛК със заключение: параноидна шизофрения в стадий на ремисия: инвалидност 60%. Купих си малък автомобил. Ходех на уроци по шофиране.

На правите се справях дори и при висока скорост. Е, Фолгсвагенът бе малко капризен по завоите и светофарите. Шофьорите ме псуваха, бучaха с клаксоните си, но общо взето се отървах само с един акт за отнесен номер на скъп автомобил. Моят Вили, фолксвагенът ми поло с две врати, пострада само в левия участък на купето зад лявата врата.

Дойде време да потегля за Германия. Регистрирах Вили в КАТ, платих му данъците, но.

Една гореща августовска сутрин чаках пред гишето за регистрация на МПС-та Варна. Един мургавичък господин явно за пореден път се опитваше да пререди опашката, за да регистрира явно чужд автомобил. Извадих Кини, моята сребриста финландска красавица, сиреч LG-то ми и снимах натрапника.

Подканих го да каже "зеле" пред обектива. След известно време се приближи интелигентен на вид господин на средна възраст, с голям плик в ръце и влезе. Снимах го в компанията на млада дама на излизане от гишето.

Опитах да изпратя снимките веднага на един приятел, участващ в издаването на интернет списанието "Будители", но GSM-ът ми странно блокира. Както и да е регистрирах Вили в КАТ, но.

Когато погледнах моя рицар в тъмно синьо забелязах, че стъклото вдясно е свалено. Никога не свалях дясното стъкло, а само това от страната на водача. Веднага се обърнах към близкото РУ на МВР, но те отказаха да реагират, тъй като за района било отговорно IV РПУ, до което някак си трябвало да се добера след като не искам да карам пипания си автомобил. След кратък спор успях да си издействам телефона на РПУ-то.

Двама мили полицаи прегледаха автомобила ми и по живо по здраво стигнах до изчислителния център, където не платих и грош данък след като показах миродавното решение от ТЕЛК. Но...

Знаех, че мафията за регистрация на крадени автомобили е по петите ми. Снимах спирачките си и заедно с милата двойка ги публикувах в интернет.

Въпросните лица

Снимка втора

На 28.09.2010 имах уговорка с братовчедите си да поемем по заветния път. Реших, че двама студенти и аз сме лесна плячка за озверелите мафиоти. За 24 часа убедих стара кримка, бивше гадже шампион по карате с внушителна мутра да ме придружи до Германия без да му казвам за какво става въпрос.

Измих Вили предния ден и в 12.00 на обяд потеглих от дома си в квартал Виница. Взех бойния другар от спирката пред община Варна и спряхме да чакаме братовчедите на бензиностанция Еко, точно преди магистралата.

Напомпахме гумите. Вили сам се настани така, че гумите от страната на Жоро да са под по-голямо налягане. Вили знаеше как да се справи с всяка ситуация. Мощният му за кола от този клас двигател от 1.6 Вата идеално пасваше на теглото му от 1600 кг. заедно с водача.

Вили бе най-близо до идеалното число на Питагор. Обясних на Жоро, че идеалният автомобил не е този с най-голяма мощност и най-голяма лекота, защото те са обратнопропорционални на сигурността му. Всички идиоти си мислят, че скоростта зависи от по-голямата мощност, а изобщо не отчитат сигурността и икономичността на автомобила.

Разясних му и защо съм взела хисарска вода, а не Горна баня например. Водата Хисар със рН-то си от 8,9 предизвиква алкалоза, алкалозата стимулира нервната система да поема повече кислород и следователно да не заспива. Е, четете етикета бе идиоти.

Около 14.30 на бензиностанцията кацна тъмно синьото BMW на братовчедите. Изрично ме предупредиха, че няма да ме чакат и трябва да карам като професионалист. Ми, добре, смигнах аз на Вили, ще им покажем какво можем.

Магистралата на вечността
За секунди отнесох колата на братовчеда. Изпреварвах като за световно. Жоро настръхна. Вече се биехме за волана. Някъде по пътя дадох предимство на Павката, за да води. Спряхме на една бензиностанция, за да заредим бензин.

Жоро си вдигна партекешите и се качи на BMW-то, за да стигне до най-близката спирка на автобуса за Варна. Аз с половин резервоар отпраших без да чакам братовчедите. На разклона за Русе свих попогрешка натам.

Около 16.00 бях в околностите на Русе. Двама полицаи ме спряха в отговор на сигнал за неадекватно поведение на пътя. Изчакахме колегите им да донесат дрегера и с резултат 0,00% потеглих към магистралата за София.

Тъкмо се изкачвах по въртела за моста и една голяма вишнава кола се вряза в десния ми мигач. Ударът бе толкова силен, че нейният резервоар се пръсна. Дойде КАТ. Полицаят проучи ситуацията и заобяснява правилата за движение по пътищата на другия шофьор, който се оказа, че ги преподава.

Пред мен стоеше път с предимство, пред него не; пред него знак "Изчакай и премини"-пред мене нищо. Освен това, като изкачващ се автомобил, който е по презумпция с по-малка скорост(движех се на втора предавка), грешката бе чужда по всички правила и закони. Но...

Човекът леко се отдалечи заедно с полицая и актът бе връчен на мен. Аз снимах и колите и полицаите. Записах как придружаващият полицай ме обижда и заплашва.

Чудини, дивини

С втория си акт поех по пътя за София. Заредих 10 литра бензин на една крайпътна бензиностанция. Тировете караха следе мен. Знаех, че предстои задръстване на магистрала Хемус. Взех решение да мина през Търново и Стара Загора и по магистрала Тракия напряко за Калотина.

Към 18.30 бях вече в Търново. По едно нанадолнище спрях рязко сред групичка кадъни. "Кво праи таз простата" помисли си една от жените. Повторих думите и.

"Невероятно, но тя ми прочете мисълта" - и това повторих. Другата ме попита търся ли нещо - да, отговорих пътя за Стара Загора. Упътиха ме, но...
Завих, където не трябваше. Спуснах се надолу по малка река и...

Демоните

Вили ми каза да вдигна прозореца, да спра и да снимам пред стъклото. След това пое управлението. Беше напълно неконтролируем. Блъскаше колите наоколо със страшна сила. Накрая спря. Всичко утихна.

Извикаха КАТ. Един от комшиите се оплака, че съм блъснала автомобила му. Знаех, че едно от момчетата е видяло, че автомобилът е бил блъснат още предния ден. Единствената жертва на средношния бой беше една кофа за смет.

Полицаите ме откараха до близкото РУ Търново. Бяха мили, честни полицаи. Поразговорихме се за минералната вода, за атеросклерозата, за хипертонията, за петролните петна и действието на флуора. От дума на дума стигнахме и до принципа ми на шофиране: Изпреварвай на завой. Другият е бавен, имаш идеална видимост леко изнесен в насрещното, а след завой следва прав участък.

Мисли в перспектива - ги посъветвах аз. Оказа се, че по-младият от тях е пътувал същия ден от Варна за Търново и е взел разстоянието за по-дълъг период от мен, която имаше две дълги и ползотворни срещи с КАТ. Тъй като споделих, че съм психично болна, посетихме и близката психиатрия, за да видим не може ли да се направи нещо.

Една доста ограничена психиатърка предложи да задържи ключовете ми, но аз я срязах с репликата, че няма право на това. Полицаите ме откараха до автомобила ми с уговорката, че ще се наспя и си тръгнаха. Аз с изгасени фарове се добрах до главния път. Включих фаровете, но...

Вили бе повреден. С огромни усилия въртях волана. Стигнах до бензиностанция Shell, където заредих 10 л бензин. Служителят установи повредата - спукана лява гума. Без да ми поиска и лев отстрани повредата, но забеляза, че бронята ми вдясно се трие в дясната гума и тя вероятно ще се спука.

Дойде му идеята да размени гумите отпред и по този начин по-малката резервна гума да дойде на дефектното място и да отстрани фактора на триене. Момчето ме пусна едва след като се увери, че всичко по колата ми е наред. От благодарност му дадох да се почерпи с приятелката си.
Моят рицар Вили бе готов за нови подвизи.

На сутринта стигнах до покрайнините на Попово. Ужасно ми се спеше. Кривнах от пътя в една канавка и излязох от колата. В близката малинова нива имаше малък заслон.

Една жена ми предложи кафе. Попитах я какво прави дъщеря и Калинка стигна ли до Русе. Тя отговори, че няма дъщеря. Снимах слънцето и и го показах. Беше странно слънцето тоя ден. На снимката се виждаше, че е опасано от три пръстена и можеше да се гледа с невъоръжено око.

Снимки по пътя за Попово

През това време мина КАТ. С помощта на минаващ автомобил изтеглихме колата. Попитах за пътя за София, упътиха ме. Оттам нататък нищо не помня.

Болницата в Бяла

Събудих се в болнична стая. Прозорецът на първия етаж гледаше към градината. Имаше 4 легла поставени от двете страни на прозореца, аз бях на леглото вдясно. В ляво от вратата лежеше умираща жена. Тя не можеше да говори, да се храни, нито да поема вода.

Дъщеря и, която ползваше леглото под краката ми, беше отчаяна. В безумната си любов, тя не можеше да приеме, че майка и ще умре. "Помогни и, ти си лекар." Тя не може да бъде спасена.

Смъртта не е страшна - отвърнах и аз. Но болната се подобряваше буквално пред очите ни. Поиска вода, но лекарите не позволяваха повече от няколко капки. Леко наквасиха устните и. "По-добре ли си ?"- попитах мислено аз. "Да, по добре съм"- отговориха очите и. "Бъди благодарна, любовта на дъщеря ти те спаси".

Донесоха храна. Лакомо се нахвърлих върху нея. Лекарят дойде и ме помоли да му разреша да зашие раната ми. Казах му да не ме пипа. Предложи да ми направят компютър томография.

"Направете ми ядреномагнитен резонанс" - поисках аз. От медицинската си практика знаех, че функцията на мозъка е по-добре видима с това изследване. Попитаха ме как ще се прибера. Отговорих, че ще се обадя на приятел от студентските години.

Приятелят

Един приятел може и да имаш,
но щом потърсиш го на таз земя,
то той дори на друг свят да се намира...

Ахмед дойде, подаде ми ключовете на колата и ме откара до полицейския участък. Видях Вили, качих се в него и запалих двигателя. "Всичко е наред, ще се оправиш"-прошепнах му аз. Качих се в колата на стария си приятел от университета и потеглихме. Заспах. Събудих се във Виница. Прибрах се. Легнах на леглото и заспах.

Окръжна болница - Варна

Внезапна болка в гърдите ме пробуди. Някакси съм се озовала в окръжна болница. Млад лекар ме прие и предложи да зашие раната ми. Аз отказах с мотива, че раната си ще я оправя при пластичен хирург в Германия. Той ми отговори, че ако ме зашие ще има по-малко за оправяне.

Приех. Майка ми попита как се казва лекарят. "Д-р Касапски"- отвърнаха сестрите. "Брей, че той си ходи с името"- подхвърлих шеговито аз. Направиха ми рентгенова снимка на глава, шия и гръден кош. Фрактура на стернума.

Възрастен оплешивяващ мъж, по-скоро нисък написа нещо в ИЗ-то ми. Някакъв младеж ме пита имам ли оплаквания. Отвърнах: "Не". Окачиха ми една банка и неизвестно за мене как съм се озовала в отделението по гръдна хирургия. Ръката ми силно се поду. Оказа се, че съм я свила без да усетя болка с бътерфлайката. Взеха ми кръв.

Правеха ми ЕКГ-та. Не можех да легна в хоризонтално положение, а само в сгънато вертикално легло.
Майка ми не ми отпускаше нито стотинка за кафе или храна с мотива, че съм харчела прекалено много. Умирах от глад. Една вечер отидох при бившите си колежки в инфекциозна болница и споделих положението си.

Най-добрата шефка на света напълни цяла торба с лакомства от машината и ми ги връчи заедно с известна сума пари. Когато майка ми пристигна на другата сутрин с обвинението, че по своя вина съм разбила колата, аз и разказах за случилото се и и заявих през сълзи на очи, че не е важно да имаш пари, а да имаш приятели.

Анка
Не знам как съм научила името на Анка-съседката си по легло. С тежката диагноза мезотелиом и абсцес на белия дроб. Чернодробната стеатоза не беше установена нито ехографски, нито биохимично, но и беше сигурна при хроничния и битов алкохолизъм. Когато повръщаше и казах, че не е бивало да пие и че е от това.

Бе закачена за дренаж под отрицателно налягане, който откакто бях в стаята не отделяше нищо. Анка храчеше обилно. Белият и дроб сам се пречистваше. "Много ме мъчиш"-обвини ме тя. "Как иначе ще те отуча да я не пиеш и пушиш"-попитах я аз. Препоръчах и чай от живовлек, за да убия рака, който я разяждаше отвътре.

Една вечер Анка стана с невиждащ поглед. Очакваща предварително нападението на Медуза, аз бях затворила предварително прозореца. Без да я поглеждам запях "Ом мани падме хум" на Дева Премал. Тъй като бях с гръб към демона, той е погледнал към огледалната повърхност на прозореца и се е вкаменил. Анка не помнеше нищо на сутринта.

Когато излизах на терасата ме посрещаше мъж на средна възраст, около 165 см, плешив, русоляв. Той беше и когато се подхлъзнах в деня преди изписването на изхода на болницата, когато отново получих аритмията. Беше и у комшиите отсреща. Уж правеше нещо на прозореца им.

У дома
Още не бях на себе си. Но снимах синините по корема, краката и китките на ръцете си. Посетих психиатъра си. Увеличиха ми дозата на Abilify от 15 на 30 мг.

На 3.09.2010 излязох в града. Стигнах до планетариума на входа на Морската градина и попитах за очила за затъмнение. "Но днес няма да има затъмнение"-твърдеше убедено тя. Някакъв чужденец ме попита на непознат език откъде съм, тука ли живея. Отговорих му на руски: "Да, в близкия квартал". "А какво работиш?" "Врач, ама ти не си руснак" "Поляк съм"-уточни той. Приятелят ми се обади и прекъсна разговора.

Прибрах се у дома.

Около 15.30 снимах слънцето от нашата тераса и що да видя: Марс се въртеше около слънцето, а пред него Меркурий. Слушах новините цял ден. Нито спомен за равноденствието на планетите. Брей, викам си аз, че то ако мога да снимам планетите с Кини, то Хъбъл кви ли ще ги сътвори.

За Хъбъл, американците и още нещо
Абе видях аз по интернет, че Аполо бил спецефект, ама и совалки да нямат, май съвсем са я оплескали. Забравих да кажа, че преди да потеглим за Германия накарах Жоро да смени доларите за Евро с мотива, че доларът ще падне.

Бях научила от новините, че според договора за мирно развитие американците трябва да напуснат Ирак, а от филма "09.11" знаех, че те няма да го сторят с удоволствие. "Ще се случи инцидент, ще има много жертви"-говорех на бившия си "американците никога няма да напуснат Ирак, това е подстъпът им към Иран.

Доларът ще падне до 1,43.". Бях напълно наясно, че доларът ще падне до 1,35, но не исках да давам точна информация на системата за проследяване на телефонните разговори, която бях активирала с думата "инцидент".
През ноща плеядианците обиколиха Виница с кораба си.

Опитах да ги снимам, но те бяха неуловими за Кини. На сутринта забелязах малка сивкава мъглявина да се стрелка по небето над дома ми. Знаех, че рептилите вече са тук и душат по следите на плеядианците. Ято бързолети кръжеше над прозореца ми.

"Снимай ни"-призоваваха ме те. Опитах, но те не се виждаха със камерата, разбрах, че са плеядианци. "Но аз не ви виждам с камерата". "Снимай по посока на летенето ни"-отговориха те. Снимах и ето какво видях:

Да, аз съм Бог
Отворих широко прозореца си, усмихнах се, помахах им мило "Да аз съм Бог". Пуснах по Желион-старият ми касетофон песента на Хера и Аполон "Прави любов, а не война" и възвестих идването си на земята. Аз съм бог, аз съм Афродита. Тази, която е създала света, тази, която ще го спаси.

15.09.2010
Марс отново танцува за мен. Снимах го на видеоклип. Само, че от youtube го свалиха. Американците вече ме контролираха.

Този път разбрах Марс не се въртеше около слънцето в равнината на евклиптиката, а в сфера. Това значеше, че планетите не са в една равнина. строежът на слънчевата система бе подобен на строежа на атома според Нилс Бор(Хелиос в едно от преражданията си).

Меркурий и Марс се въртят в сфера, Земята и Венера в обемна осморка, Юпитер и Плутон също но в перпендикулярна равнина, Нептун и Уран също, но в перпендикулярна и на двете останали двойки равнини.

Луната е планета, огромна по своите размери, след като при слънчево затъмнение сянката и падаше и върху земята, и върху слънцето и останалите планети. Вселената е изпълнена със светлина. Нощта бе само сянката на Луната, която очите ни възприемаха като абсолютен мрак. Сатурн отдавна не съществуваше. Юпитер го бе убил.

Американците никога не са излизали в открития космос. Човечеството нямаше ни най-малка представа за строежа на вселената. Войаджър бе измишльотина. Живели сме в матрицата. Гагарин знаеше истината - убиха го.

За Вселената
Условията на всички планети бяха приблизително еднакви. Потенциално на всяка една от тях може да има живот. Сивите са от Венера. Рептилите са се преселили тук от Марс.

Сивите са същества с изключително овладян емоционален свят. За нашите представи са абсолютно безчувствени. Невероятни хирурзи. Владеят до съвършенство лапароскопската хирургия и заличаването на белези. Аз бях живото доказателство. Белегът ми изчезваше за часове. Умеят да изкривяват и манипулират времето и пространството. Те ми бяха попречили да стигна до границата.

Рептилите са по-елементарни като цивилизация.

Изключителни архитекти и технократи. Пирамидите бяха тяхно дело. Близки до земната цивилизация, но хиляди години напред. В миналото са се смесили със земните обитатели генетично и са създали множество от съществата с така наречена синя кръв.

Евреите са техни последователи. Освен добрите им дела по напредъка на земната цивилизация неколкократно бяха организирали изтребването на голяма част от хората. Бяха сътворили чумните и холерни епидемии, епидемията от испански грип, в съвремието и СПИН-ната.

Бяха на принципа, че Земята не може да понесе толкова "свини", "гоя" и т.н. Както и да е, те ме спасиха от ръцете на елементарните ми земни убийци и доказаха божествената ми същност като отвориха третото ми око, въпреки че хирургически си бяха оставили ръцете, тъй да се каже.

Между другото от записите ми на гласовете на заплашващите ме полицаи не бе останала и следа заедно с много от песните, които Нариндър ми бе пратил с блутуто си още в Германия. Странно нали ?-а телефонът ми функционираше и сега идеално.

Последствия
Лекувам се. Е, Триптолем често ме разхожда из цяла Варна, за да ми покаже накъде вървят нещата, страшно държи да избирам български стоки. Има невероятна ориентация и с него винаги стигам до предначертаната цел. Хера пък ми дава съвети по гримиране. Валентино от онзи свят по стил на обличане. Изобщо при мен е весело, как да се оплача ?

Военните вече се отказаха от мен. Триптолем им стегна юздите. Даже ми назначи охрана. С Атина рядко се чуваме. Тя милата е заета. Триптолем е най-досаден. Препоръча ми паста за зъби "Билка"-хомеопатична, не съдържа флуор. ако не знаете флуорът е най-големият враг на мозъка.

През втората световна немците са го пускали във водата на завладените градове. Сигурно профилактика на кариеса са провеждали. Днес е доказано, че население, консумиращо вода с по голямо съдържание от 0,3-4 мг флуор е по-тъпо и по-агресивно от останалото.

Немците май хич не са били прости, ама и съвременните политици също, защото нормата за флуора е 0,8 мг, даже с мотива, че се грижим за зъбите обогатяваме водата с флуор, мием се с флуорни пасти за зъби, консумираме мляко, обогатено на флуор, едно време Жоро е пиел флуорни таблетки, леле кво стана настръхнахте ли?

Щом бромът подтиска сексуалността, що пък флуорът да не ни прави идиоти? То мозъкът има хиляди рецептори. а психофармаката естествено е доста богата на флуорни съединения.

Във Варна само водата на Батовата е бедна според стандартите на флуор. И къщата ни в Аксаково, и тази във Виница се водоснабдяват от Батовата. Баща ми Зевс Гръмовержеца си е знаел работата. Винаги твърдеше, че с тока са приятели, доста понаучих от него за електрическите уреди и вериги.

Той сам направи къщата ни непристъпна. Сложи блокиращи чепчета на двете резета, така че докато сме вътре никой не може да влезе без наше позволение, но едното чепче изчезна мистериозно, а майка ми няма навик да слага второто резе. Сега с най - обикновена бобина и двоен магнит може да се влезе.

Нашата къща
Автор: tanyaivanova Категория: Поезия
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове:
0

Един хубав августовски ден майка ми забеляза на източната стена точно над леглото си, което бе бивше мое четири странни тъмни петънца подредени в идеален квадрат. Снимах ги на другата сутрин при дръпнати пердета и вижте: странна светлина струеше от тях.

Ех, че приказка май стана,
ще я почна отзарана,
ще я продължа по пладне,
докато сланата падне.
Ще я свърша май нощеска,
даже може и не днеска.

Резултат от ядреномагнитен резонанс на 20.09.2010
Дилатирани субарахноидални пространства във фронтопариеталния дял, т.е. белези за застрашаващото живота състояние субарахноидален кръвоизлив. взех копие от ИЗто и потърсих адвокат.

Още преди да вляза в кабинета му подсъзнателно ми се представи: Перикъл, древен оратор в Елада. Тоя и на ескимос ще продаде хладилник. Знам, че тоя гръцки чревоугодник ще ми свърши работа - сега сме от същата страна на барикадата.

Днес си купих колие, пръстен и обици "Косите на Венера". Още докато влизах в магазина знаех, че нещо тук ми принадлежи.

След "Лъвицата и слънцето"-картина, която купих и която пак ми принадлежеше по някакъв начин, майка ми определено щеше да получи емоционален шок ако и бях казала цената.

Адвокатът имаше невероятни картини. Ама лъвицата един ден ще виси в Ермитажа. Ще я купят безбожно скъпо от мен. Няма да ви казвам цената, че да не ми я откраднете.

За естеството на боговете
По какво се различават боговете от хората ? - по нищо - ние сме хора с идеална генетична информация и напълно, или поне над 60% овладели функцията на мозъка си. Нормалните хора използват едва 4%. Ми колкото-толкова, ама останалата част да не е за да дава обем на шапката ?

Колкото до иска ми. Аз имам трайни увреждания на мозъка, да не говорим, че съм била поставена в състояние на трайна опасност за живота поради некомпетентност на шайка лекари.

Естествено поради характеристиката на работата ми аз съм поставена под трайно физическо и психическо напрежение и най-вероятно никога няма да мога да упражнявам професията си, която е жизнено важна за мен. Надявам се на достатъчно финансово обезщетение за щетите, които са ми нанесени.

Надявам се, че искът ми ще бъде удовлетворен.
С почит,
Таня Георгиева Иванова

Автобиографични данни
Родена съм на 04.08.1980 г във Варненското АГ. Била съм първото бебе, появило се чрез цезарово сечение в операционната. Майка ми се е разболяла от следродова пневмония.

Баща ми твърдеше, че през това време извънземните са ме отвлекли за някаква операция, след което лекарите лекували дупката на главата ми с калций. По-късно му разясних, че всички бебета имат фонтанела, но тя не подлежи на лечение.

Тъй като съм била кротко и доста поспаливо бебе сестрите рядко ме хранели, заради което когато ме връчили на майка ми съм била кожа и кости и от мен стърчал само един грозен нос.

В писмо до братовчедка си ме описала като грозотия. Както и да е бързо съм спечелила любовта на майка си и към края на деня моето гардже било най-хубаво.

Майка ми ПСМ е богинята на плодородието Деметра. Лежала във Варненската психиатрия с диагнозата страхова невроза. 10 г била на лечение с тиоридазин, от което мозъкът и е силно подтиснат.

На 75 г.(родила ме е на 42) не страда от фактически нищо. Кръвно 120І80, ЕКГ на младенец. Заложби: чужди езици, старобългарски и литература. В сравнение с баща ми е слаба по математика и физика - в сравнение с останалите е гений.

Има силно развита интуиция, но винаги е песимистично настроена. Стъпила е здраво на земята поне след дългия и престой знаете къде. Слаба кулинарка. Редовната реплика на баща ми е "Ям щот съм гладен". Единственото, в което няма конкуренция е новогодишната баница.

Баща ми ГИГ - Зевс сам е издирил майка ми явно даже привлечен от медицинската и история. Млад математически гений. Служил като радист във военоморския флот, след като самостоятелно научава английски в гимназията.

След потъване на кораба му при мъртво вълнение като част от командния състав го затварят в карцера до края на службата му, където, решавайки задачи върху цигарени кутии, той се подготвя за изпита за университета.

На изпита за селскостопански инженери към Русенски университет решава само две от задачите и пита дали трябва да решава третата, че му писнало. Отговарят му, че и една му е достатъчна и той си вдига партекешите. По време на следването тартор с неизбежната за бог харизма.

Преподавателите му го сочат на състудентите му като техен помощник. Оборва теорията на един от преподавателите, като заявява, че действа в определени граници, след което дава значителни отклонения. Същият преподавател на изпита му пише 6 само за това, че е измерил с щублер болт.

На друг изпит пие едно за отскок. Преподавателят му пише 6 и пита, дали този винаги е пиян?

Като млад инженер създава малка мелница и сенохвъргачка, която отнема работата на съседната мелница. Спират проекта, тъй като е прекалено рентабилен за социализма.

С мен сподели и друга своя рационализация: Едно парно, когато не е необходимо работи въпреки това, защото при ниски температури има опасност да замръзне. Да ама кинетичната енергия на водната помпа може дори и при -8 градуса С да запази температурата на водата над температурата на замръзване, а в затворено пространство той никога не е измервал по-ниска температура. Тази му измишльотина спестяваше милиони на предприятията, в които работеше, но не успя да я патентова, защото не му повярваха.

Завладя майка ми със щурм. Практичен до мозъка на костите си той видя края на соца 20 години предварително. 3 години преди краха купихме къщата в Виница. Други с повече пари си избърсаха задника. Сам направи къщата. И днес, ако се опиташ да влезеш пищят за помощ. Негово дело бе и металната врата.

Винаги казваше, че имам генетична памет и че съм негово по-съвършено копие.

За Сатурн
Сатурн е слаб бог. Той вече дори не притежава планета. Сатурн ми е брат. Затворен е в психиатрията от 16 годишен. Когато отидох да го посетя за пръв път този месец научих, че майка му го държи на прага на физическото оцеляване въпреки парите, които и пращаме от наема. Естествено, че ще се погрижа за клетия си брат.

За предметите
В един прекрасен ден преди 16 години след дълго планиране купихме Желион. Желион бе единственият касетофон, който оцеля толкова време. Този южнокореец възвести идването ми на Земята с най - прекрасния звук на тази планета.

Зевс ме научи винаги да вземам неща от витрината - те винаги са проверени - твърдеше той. Аз не само купувах от витрината, но и винаги изпитвах истинска любов към купуваните предмети. В последствие разбрах - те са необикновени. И Кини, и Амбър - НР-то ми и Кармен, холандската ми навигация бяха единствените живи марки на пазара.

Амбър
Един прекрасен октомврийски ден с първата си заплата в Германия реших да си купя лаптоп. С Нариндър влязохме в магазина за техника в китното градче Кюнцелсау. Сред всички лаптопи Амбър ме привлече с неотразимия чар на сребристата си