Дали все още изпитва същото
редакция:
АнонименНовак
Здравейте. Ще ви споделя историята си и искам мнението ви, защото може би вече наистина ми писна да се самозалъгвам и да се раздвоявам между истината и лъжата.
Януари месец тази година се запознах с едно момче, две години по-голям от мен, имах симпатии към него, месец по-късно си признахме един на друг, че имаме чувства един към друг, а месец след това официално станахме гаджета.
През това време, след признанието и преди да ми предложи, бяхме почти всеки ден заедно. Говорихме си, смеехме се... След като тръгнахме се виждахме още по-често. Той ме прегръщаше, караше ме да се усмихвам.
Единствения проблем за мен бе това, че той искаше да крием връзката си и искаше само аз, той, моята най-добра приятелка и един негов приятел да знаят. И все пак изпитвах наистина нещо силно към него и игнорирах този проблем.
Всичко бе невероятно за мен-целувките по бузата, по челото, прегръдките, усмивките, думите "обичам те". Той бе първото момче, с което изпитвах нещо такова. Е, мина време и точно 4 дена преди да стане 1 месец от началото на връзката ни получих СМС, с който той ми съобщи, че трябва да се разделим за известно време и вината не била в мен.
Не искам да си спомням колко тежко ми беше и все още ми е... Вече мина месец от както сме разделени. Правя се, че не го виждам в коридорите-страх ме е да го погледна. След раздялата ми писа един път във фейсбук.
Пита ме как съм, но разговорът бе кратък. След това най-добрата ми приятелка му се беше ядосала и се намеси и той ми писа, че не иска тя да се бърка и ми каза, че все още аз съм момичето, което той харесва(случи се на 16 април-6 дена след раздялата).
След това му честитих именния ден на съответната дата той ми благодари и от тогава нищо. Стои на линия с часове, аз не му пиша, той не ми пише. Наистина съм объркана. Все още изпитвам същите чувства както и в началото, но дали той все още изпитва същото към мен...
Моля ви, помогнете ми. Ще ви бъда благодарна и ако ме посъветвате какво да правя... той е първата ми "истинска любов", знам, че не е последния на планетата, но наистина държа на него, моля ви...
П.С.: Извинявам се ако има правописни грешки, бързах при писането
Януари месец тази година се запознах с едно момче, две години по-голям от мен, имах симпатии към него, месец по-късно си признахме един на друг, че имаме чувства един към друг, а месец след това официално станахме гаджета.
През това време, след признанието и преди да ми предложи, бяхме почти всеки ден заедно. Говорихме си, смеехме се... След като тръгнахме се виждахме още по-често. Той ме прегръщаше, караше ме да се усмихвам.
Единствения проблем за мен бе това, че той искаше да крием връзката си и искаше само аз, той, моята най-добра приятелка и един негов приятел да знаят. И все пак изпитвах наистина нещо силно към него и игнорирах този проблем.
Всичко бе невероятно за мен-целувките по бузата, по челото, прегръдките, усмивките, думите "обичам те". Той бе първото момче, с което изпитвах нещо такова. Е, мина време и точно 4 дена преди да стане 1 месец от началото на връзката ни получих СМС, с който той ми съобщи, че трябва да се разделим за известно време и вината не била в мен.
Не искам да си спомням колко тежко ми беше и все още ми е... Вече мина месец от както сме разделени. Правя се, че не го виждам в коридорите-страх ме е да го погледна. След раздялата ми писа един път във фейсбук.
Пита ме как съм, но разговорът бе кратък. След това най-добрата ми приятелка му се беше ядосала и се намеси и той ми писа, че не иска тя да се бърка и ми каза, че все още аз съм момичето, което той харесва(случи се на 16 април-6 дена след раздялата).
След това му честитих именния ден на съответната дата той ми благодари и от тогава нищо. Стои на линия с часове, аз не му пиша, той не ми пише. Наистина съм объркана. Все още изпитвам същите чувства както и в началото, но дали той все още изпитва същото към мен...
Моля ви, помогнете ми. Ще ви бъда благодарна и ако ме посъветвате какво да правя... той е първата ми "истинска любов", знам, че не е последния на планетата, но наистина държа на него, моля ви...
П.С.: Извинявам се ако има правописни грешки, бързах при писането
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Та мисълта ми беше- мъжете са коварни. От опита който имам съм научила, че след такава реакция се оказва наличието на друга жена в неговия живот (в твоя случаи може би момиче). Обикновено иска да е с втората, но не иска да загуби и първата. Отдай се на забавление през ваканцията, обичай силно и се радвай на всеки миг. Ако не ти отвръщат на любовта- те губят. Ти си жена, жената умее да намери себе си във всяка буря.
Можете всичко да очаквате на този етап - той да се върне отново , или да се прави на "добрият познат".
Дайте му време. Но не цялото . Ако само за миг усетите , че нещата не вървят във ваша полза , аз бих ви посъветвала да продължите напред. И само времето ще покаже и вашите чувства и неговите. Повярвайте - ако има любов от двете страни нищо не е загубено . Успех !!!