Влюбих се в омъжена жена. Чудя се дали и тя изпитва същото..?

Ситуацията ми е малко сложна. На 20 години съм, а тя на 30. Запознахме се във фитнес залата, когато бях на 16-17. Тогава нито тя, нито аз сме си мислили, че може нещо да се случи. Аз бях малък и не е възможно да е гледала на мен по такъв начин.

Разбирахме се много добре и ни беше приятно да си говорим.
Имаше един период от около година и половина в, която не се бяхме виждали изобщо и той приключи миналаата година през октомври. Тя не беше идвала от доста време и беше щастлива да ме види. От там всичко започна. И то не аз, а тя. Аз я хресвах, но не си представях, че може нещо да се получи.

От леки закачки тя започна да ми пише. Просто така, търсеше повод да си говорим. Стана все по-често както и намеците и. Аз разбира се отвърнах и в един момент стана ясно как се чувстваме един към друг. Не се срещахме на други места защото живеем в малко населено място и беше голям риск, тя се притесняваше.

Възползвахме се от всяка възможност като останем сами, дори да не се целунем просто да постои в прегръдките ми. Викаше ме постоянно да пием кафе, искаше да се виждаме, но я беше страх. Мина малко време и аз като млад и влюбчив глупак и споделих, че съм влюбен в нея.

Тя отричаше да има чувства към мен, макар че не можеше без да ми пише или да ме потърси( а също и аз). Ревнуваше ако си говоря с някое момиче. Понякога ми се сърдеше и се заканваше да не ми говори повече и след това пак ме търсеше и ми се извиняваше. Отричаше да има чувства към мен, а вършеше всичко както аз, който съм влюбен в нея.

Веднъж уж се разбрахме, да спрем да се търсим, че ни трябва време на разстояние. Едвам издържахме 2 дни. Тъкмо, когато щях да и пиша понеже не можех повече, тя ме потърси да ми каже, че не издържала, че и липсвам.

Нещата доста се задълбочиха и един ден тя ми каза, че е най-добре да спрем. Реших, че ще е както преди, че ще ме потърси. . но това не се случи. В продължение на два месеца изобщо не искаше да общува с мен. По едно време уж се нормализираха нещата. Но всеки път когато ме види да говоря или да се закачам с някоя или дори да кача снимка във фейсбук, пак спираше да ми говори.

Опитвах се да я търся и всеки път, като и пишех отговора беше един и същ: „Не ме търси повече, нищо не изпитвам към теб и нищо не съм изпитвала. Няма какво да си кажем и за какво да си говорим. Спри да ме търсиш. ”

От юли не съм я търсил. Мислех, че ще мине, но не минава. Сърцето ми се къса. От юли съм я виждал един два пъти и едвам откопчвам две думи от нея.

Знам, че е безсмислено и глупаво, но не си избираме, в кого да се влюбим. Аз си мисля, че ако нямаше щеше да ме блокира отвсякъде много отдавна, както и се заканваше. Но тя не го направи и си мисля, че изпитва нещо защото аз също не я блокирам, понеже не ми дава сърце. Надявам се и при нея да е така.

Моля ви, дайте ми съвет как да постъпя. Дали според вас има чувства към мен?