ezine.bg»Споделени Истории»Раздяла»Макар, че го мразя, все още ми липсва

Макар, че го мразя, все още ми липсва

Макар, че го мразя, все още ми липсва
Здравейте, на 15 съм! Вие вероятно сте чели моята история Мразя гоо!!! за този Невен. Бях 3 месеца в Силистра и вчера се върнах и видях цялата къща разрушена, сякаш атомна бомба е паднала.

Стана ми мъчно за него. Като гледам планината от тухли и прах навсякъде, сякаш нещо ми казва, че омразата не помага. Но за онуй коте ми е двойно мъчно.

Снощи едно черно куче лежеше на пясъка в светлините в мрака от уличните лампи. Сега реших : няма да се срещам с никое момче. Аз искам само приятелство, нито любов искам, нито ревност.

Но осъзнах нещо:по приятно е да си сам отколкото да има раздяли и караници. Приятелството според мене е по важно.

Но това, което той ми причини за котето, няма да забравя тази лоша постъпка, макар че ми е тежко, че вече го няма.

Ала по-мъчно ми е за котето, толкова го обичах и го хранех. Важното е, че сега имам свобода, колкото и сърцето да ми се къса от мъка за котето.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Изпрати

Рейтинг

4
Общо гласували: 3
50
43
30
20
10
Дай твоята оценка: