Макар, че го мразя, все още ми липсва

Здравейте, на 15 съм! Вие вероятно сте чели моята история Мразя гоо!!! за този Невен. Бях 3 месеца в Силистра и вчера се върнах и видях цялата къща разрушена, сякаш атомна бомба е паднала.

Стана ми мъчно за него. Като гледам планината от тухли и прах навсякъде, сякаш нещо ми казва, че омразата не помага. Но за онуй коте ми е двойно мъчно.

Снощи едно черно куче лежеше на пясъка в светлините в мрака от уличните лампи. Сега реших : няма да се срещам с никое момче. Аз искам само приятелство, нито любов искам, нито ревност.

Но осъзнах нещо:по приятно е да си сам отколкото да има раздяли и караници. Приятелството според мене е по важно.

Но това, което той ми причини за котето, няма да забравя тази лоша постъпка, макар че ми е тежко, че вече го няма.

Ала по-мъчно ми е за котето, толкова го обичах и го хранех. Важното е, че сега имам свобода, колкото и сърцето да ми се къса от мъка за котето.