Той умира, а аз съм бременна
редакция:
Здравейте
Аз съм момиче на 23г. от София, но вече 4 години живея и уча в Мюнхен, Германия.
С приятеля ми се запознахме още в училище. Името му е Даниел и сме заедно вече 5 години. Той е всичко, което някога съм искала - добър, нежен, чувствителен, толкова красив. Както всяка нормална двойка понякога се караме, но след не повече от 10 минути и на двамата ни минава.
Винаги съм вярвала в истинската любов, но след като го срещнах вече смело мога да заявя, че човек може да се влюби истински само веднъж. През тези 5 години сме се разделяли за кратко, всеки е опитвал с нов партньор, но просто с никой друг не се получава.
Проблемите ни започнаха още от началото. Той загуби баща си и брат си. В резултат от това започна да излиза всяка вечер, да пие, да се друса. Това беше много труден период и за връзката ни. Почти цяла година нямаше и следа от момчето, в което се влюбих.
Изчезвал е, не се е прибирал с дни, но аз реших да не го оставям и да му помогна. Родителите ми, ми повтаряха да го зарежа, защото бил наркоман, алкохолик.. Но с моя помощ и помощта на приятели Дани се съвзе. Ходеше на лекар, взимаше успокоителни и т.н и най-после спря с алкохола и наркотиците.
Помислих, че най-накрая всичко ще бъде наред, докато не започна да припада. Отидохме на лекар и откриха, че е болен. В момента, в който ми казаха, животът ми сякаш свърши. И тогава започнаха постоянните срещи с лекари, събиране на пари за операции, консултации, терапии, изследвания..
След това го пратиха при специалисти в Германия. Това е причината, поради която дойдох да уча тук. Вече 8 месеца е в болница в Берлин. Много рядко го пускат да излиза някъде. Лекарите казаха, че няма какво повече да се направи за него и му остават от 5 до 9 месеца.
Преди 2 месеца помолих да го пуснат за малко и излязохме. Прекарахме 2 страхотни дни и точно преди да се върнем в болницата той ми каза, че е време да продължа, но без него.
Най-много ме боли от това, че той иска да се разделим. Знам, че го прави за да ми е по-лесно след това, но аз искам да остана с него до края. Не отговаря на смс-ите ми, не ми звъни, не иска да отивам при него.. Затваря се в себе си и не ме допуска.
Скоро разбрах, че съм бременна. Не знам какво да правя..
Нямам възможност да гледам сама дете, не знам дали да му кажа, знам само, че ако го направя ще го натъжа, ще го заболи.. Не искам да го оставям, нямам желание и да продължавам с някой друг.
С него изживях моята приказка, с него е първият ми път, с него съм просто щастлива.. пиша това със сълзи на очи. Бог ме дари с най-прекрасния човек, какъв е смисъла да ми го отнема?!
Аз съм момиче на 23г. от София, но вече 4 години живея и уча в Мюнхен, Германия.
С приятеля ми се запознахме още в училище. Името му е Даниел и сме заедно вече 5 години. Той е всичко, което някога съм искала - добър, нежен, чувствителен, толкова красив. Както всяка нормална двойка понякога се караме, но след не повече от 10 минути и на двамата ни минава.
Винаги съм вярвала в истинската любов, но след като го срещнах вече смело мога да заявя, че човек може да се влюби истински само веднъж. През тези 5 години сме се разделяли за кратко, всеки е опитвал с нов партньор, но просто с никой друг не се получава.
Проблемите ни започнаха още от началото. Той загуби баща си и брат си. В резултат от това започна да излиза всяка вечер, да пие, да се друса. Това беше много труден период и за връзката ни. Почти цяла година нямаше и следа от момчето, в което се влюбих.
Изчезвал е, не се е прибирал с дни, но аз реших да не го оставям и да му помогна. Родителите ми, ми повтаряха да го зарежа, защото бил наркоман, алкохолик.. Но с моя помощ и помощта на приятели Дани се съвзе. Ходеше на лекар, взимаше успокоителни и т.н и най-после спря с алкохола и наркотиците.
Помислих, че най-накрая всичко ще бъде наред, докато не започна да припада. Отидохме на лекар и откриха, че е болен. В момента, в който ми казаха, животът ми сякаш свърши. И тогава започнаха постоянните срещи с лекари, събиране на пари за операции, консултации, терапии, изследвания..
След това го пратиха при специалисти в Германия. Това е причината, поради която дойдох да уча тук. Вече 8 месеца е в болница в Берлин. Много рядко го пускат да излиза някъде. Лекарите казаха, че няма какво повече да се направи за него и му остават от 5 до 9 месеца.
Преди 2 месеца помолих да го пуснат за малко и излязохме. Прекарахме 2 страхотни дни и точно преди да се върнем в болницата той ми каза, че е време да продължа, но без него.
Най-много ме боли от това, че той иска да се разделим. Знам, че го прави за да ми е по-лесно след това, но аз искам да остана с него до края. Не отговаря на смс-ите ми, не ми звъни, не иска да отивам при него.. Затваря се в себе си и не ме допуска.
Скоро разбрах, че съм бременна. Не знам какво да правя..
Нямам възможност да гледам сама дете, не знам дали да му кажа, знам само, че ако го направя ще го натъжа, ще го заболи.. Не искам да го оставям, нямам желание и да продължавам с някой друг.
С него изживях моята приказка, с него е първият ми път, с него съм просто щастлива.. пиша това със сълзи на очи. Бог ме дари с най-прекрасния човек, какъв е смисъла да ми го отнема?!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.9
Общо гласували: 66
521
422
317
26
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Първо се стегни и кажи на Даниел ,че ще става баща но "очи в очи"както се казва,това с смс-ите вече не върши работа.Отиди в болницата.
Но се замисли малко-не е ли това божа работа.Първата любов не се забравя и затова господ ще ви дари с бебенце за което трябва да мислиш.Повярвай ми ,че в момента и той се дерзае и плаче и той не може да повярва,че си отива от този свят,че губи теб и живота си.Вярвам,че лекарите понякога грешат в диагнозата и наистина стават чудеса,а позитивната енергия от която има нужда той ще му я донесеш ти!Бъди до него и така за всички ще бъде по лесно.Новината,че ще става баща ще го потресе,че точно в този момент става,но и той сами ще иска ти да запазиш бебчето и ще разбере,че до края трябва да бъдете заедно.
Какво значи нямам възможност да гледам дете?Няма неотгледано дете.
Точно в този момент е много важно да си спокойна и с всички сили да се бориш,защото това което ти предстои ще върне вярата за живот и любов в теб!
И така,каквото и всеки да те съветва решението е твое и ти сама ще усъзнаеш,кое е правилно и кое не:)
Съжелявам,че съм пряма ,но това е моя начин на изказ и надявам се да бъда разбрана и повярвай ми не е с лошо.
Стискам палци да имаш силата да преудолееш това сериозно изпитание и да не се предаваш.
С най-искрени благопожелания :)
най-важното е да си убедена в решението си, за да го доведеш до край. успех!
Много ме развълнува твоята история. Моя съвет към тебе е да накараш момчето да повярва, че си щастлива с него а не, когато той бяга от теб и те игнорира.Моля те кажи му, че имате плод на вашата любов, тази новина може би ще го накара да се съвземе и да се бори за живота си. А ВИНАГИ В ЖИВОТА СТАВАТ И ЧУДЕСА. Може би и с него ще се случи чудо.Мило момиче не слушай "съвети" от рода на "без сантименталности" би ли била щастлива, ако убиеш един човешки живот и то плод на голямата ти любов и би ли имала друга по-щастлива връзка след всичко преживяно и унищожено?!Не се безпокой от това, че си сама и как ще гледаш детенцето. Повярвай ми от опит ти казвам, че всяко детенце си идва с късмета за този свят.Кажи на твоя любим, че ще става татко, той има това право да го знае. Живей и се бори мило момиче - живота е борба и не се отказвай от най-ценното на този свят - любовта и смисъла на един човешки живот - детенцето.Мило момиче много бих искала да знам след време как си и ако мога с нещо да ти помогна.БЪДИ СИЛНА И СЕ БОРИ.
Свекърва ми казва, че дете се гледа и с много, и с малко. Ти си голямо момиче, а ако съдя по думите ти - и отговорно. Сигурна съм, че ще се справиш с детето и сама, а още по-сигурна съм, че няма да съжаляваш, ако решиш да го запазиш. Децата са най-голямата радост и най-голямото богатство, ще се увериш в това след години.
Желая ти много щастие и сила, за да се бориш!
Един факт трябва да е водещ и това е мнението на лекарите да не се предава болестта по ген, да не е е наследствена , тъй като ти не пишеш каква е тя!!!!! Това трябва да ти е водещо, за да не е обречено още в самото си зачатие !!!!!
В случай, че избереш да го задържиш, трябва ти спокойствие и добро здраве - пази се !!!!