Никога не бих му казал ТАТКО!

Та ти не си длъжен да му казваш татко- той това го знае. Трябва да дадеш шанс на майка си да има нормален живот с този човек. Подкрепи я. Покажи й, че може да разчита на теб, че ще се постараеш да се разбереш с този мъж. Та ти си вече голямо момче/мъж - дръж се мъжки. Всеки има право на втори шанс в живота. Щом той те е приел - приеми го и ти. Дайте си шанс.

Някои задалжава ли ви да го нари4ате татко?Майка ви е 4овек,и тя има право да бъде щастлива.А вие да уважите решението и да има свой живот!

Здравей.Моят баща почина,когато бях на 9г.След около 5-6г. майка ми си намери приятел.Много се страхуваше как ще реагираме със сестра ми,но ние заради нея го приехме и заживя в нашата къща.Вече 10г. е с нас,но със сестра ми никога не сме му казали татко.Обръщаме се към него на малкото му име,и той няма нищо напротив.

Аз също съм дете на разведени родители, майка ми така и не се омъжи 2-ри път, но баща ми има втори брак и детенце на 2 годинки. Аз съм на 20, а брат ми на 19. Сети се сам за каква разлика в годините говорим. Не съди майка си и човека до нея. Аз също се държах доста гадно със съпругата на баща ми, но след като си поговорихме видях, че е добър човек. Случвало се е на майка ми да не мога да споделя, защото има много грижи и с нея като си говорим просто си споделям. Ти си момче и повярвай ми доста по-лесно ще ти бъде. Ще дойде момент когато ще споделяш повече с него отколкото с майка си ;) Дай му шанс.

не си длажен да го наричаш така аз сащо сам на 2брак и категорично сам забранила на 9г си дете да го нарича татко а неговото 8г дете ме нарича по име

МК айде моля ви се това да не е преди 50 години, жена с дете никой да не я погледне повече. А до Мирослав, вече ти казаха не трябва да се държиш връждебно към новия човек в живота ти и най- вече в живота на майка ти. Опитай се да се поставиш на мястото на майка си, тя иска да има собствен живот. Ти вече си голям и нямаш нужда от толкова майчини грижи,след като е отгледала своето дете, е вече време образно казано да си поживее.

Мило дете,ожених се за любовта на живота ми на 18 г.!Да ме беше пребила майка ми!Както и да е!Имам две деца и вече /слава богу /бивш мъж.Търпях 16 години издевателства над мен и децата,изневери и т.н.........Живеехме ''щастливо'' и ''формално заедно''!Мой приятел ме посъветва,че е крайно време да не живея за това какво ще кажат хората и се разделих със съпруга ми преди 5 г.Срещнах момче,по -младо от мен и той ме прие с двете ми деца ,след 2г,забременях и въпреки годините си и големите деца родих това дете-то е нашето слънчице.....Моят съвет е,да дадеш шанс на майка ти да бъде щастлива!Дъщеря ми и сина ми са приятели с втория ми съпруг,направи го и ти!Не бъди егоист,не е нужно да му казваш татко,просто мисли за него като за човек,който прави майка ти щастлива!

Не е нужно да му казваш татко.Приеми,че майка ти се чувства добре с него,постарай се да го приемеш като приятел,той няма да замени баща ти,но може да ти бъде приятел.Така може да направиш майка си щастлива.

Мило дете,всеки човек допуска грешки но и всеки има право на прошка и втори шанс.Преди седем години се разведохме с бившият ми съпруг,много скоро след това срещнах прекрасен мъж.В началото децата ми не го приемаха много позитивно,особено дъщеря ми която по онова време беше седем годишна.За нея той беше човека който отнема вниманието на майка и.С течение на времето тя се научи да го възприема като част от семейството а сега вече са неразделни.В случая времето и желанието от двете страни за добро съвместно съжителство дадоха отличен резултат.Ти вече си голям и навярно ще ти бъде и по-трудно,но съм сигурна,че ако положиш поне малко усилие ще направиш майка си много щастлива.Нека твоите добри намерения към нейният приятел бъдат като награда за годините неуморни грижи към теб.Да ще кажеш тя ти е майка и е длъжна като такава да се грижи за теб,но всеки се нуждае от любов и другар до себе си.С баща ти явно не и се е получило нека сега с твоя помощ да се почувства истински щастлива.Желая ти всичко най-хубаво и успешна учебна година.

Странно е наистина, нашите са разделени и приятеля на майка ми никога не съм го приемала като баща... ами като приятел. Говорихме си смяхме се веднъж той дори взе монополи и имахме традиция в един ден от седмицата да играем заедно тримата. Разговорите и игрите според мен ще сплотят и стоплят отношенията помежду ви.